Бен Елтън стъпи на български със хумористичния трилър „Известен и мъртъв“, който, без големи шумотевици, бавно, но сигурно стигна до достатъчно читатели, за да мога да продължа с автора. Реших, че няма какво да увъртам, и ще се хвърля към навярно най-мащабната книга на един от най-знаковите британски писатели на нашето време – историческия му опус „Двама братя“, в чиито над 600 страници той е вплел и биографични детайли от собствената си родова история, свързана с немски корени и бягство на Острова.
В центъра на романа е еврейското семейство на Фрида и Волфганг. Скоро след края на Първата световна война те не просто трябва да се справят с трудния живот в победена Германия, но и да станат родители. В една студена зимна утрин се раждат техните деца – само дето не споделят обща кръв, едното дете е чуждо, но бива приласкано от майката, която тъкмо е загубила единия от близнаците си. Едно еврейче и дете с „чиста“ арийска кръв са свързани навеки – но скоро между тях ще застане сила, родена в същия този ден: нацистката партия. Фрида е свободен дух, която дори позира за пари на сладострастен художник – националист, който не подозира, че неговата муза носи кръв, която той презира, а по-късно става отдадена лекарка. Волфганг пък е музикант, който през 20-те години е на точното място – Берлин се е превърнал в средоточие на творци, на желаещи удоволствия хедонисти, център на лудешки нощен живот. Но това не продължава дълго – на хоризонта е нова огромна криза, а след нея на власт идва Хитлер, който ще започне промени, които ще преобърнат живота на младото семейство и всичките им близки.
Двамата братя, Ото и Паулус, растат в тези луди времена, без да подозират за онова, което се е случило в деня на раждането им. И двамата се влюбват до полуда в красивата наследничка на богата фамилия Дагмар, която по случайност влиза в живота им – за да остане завинаги. Заедно с още едно момиче те формират група, през срещите на която Елтън проследява как бавно, но сигурно животът в Германия започва да се променя. 30-те години са преломният момент, в който двамата братя малко по малко започват да губят всичко, затова и се вкопчват още по-силно в любовта си. И дори когато партията отнема единия от двамата от семейството му, защото не може германец да бъде отглеждан от арийци, дори когато той става част от SS, то го движи едно – любовта към Дагмар. Но за евреите Германия се превръща в ад – и става страшно. Бен Елтън проследява моралното падение на една държава и нейните граждани – далеч преди войната да е започнала да коси животи, далеч преди лагерите да бъдат построени и крематориумите да запушат дима от души.
„Двама братя“ е роман за загубата – във всичките ѝ измерения, от личната до това да загубиш собствената си държава, въпреки че все така живееш в нея. От гледната точка на единия брат, който след войната е в Англия и получава неочакван повик да се върне в Германия, назад се върти лентата на все по-драматични събития, включително Кристалната нощ и всички други злощастия върху еврейската народност.
За разлика от толкова други романи, този се съсредоточава върху ежедневния живот под нацисткия ботуш за тези хора, преди Холокоста, описва подробно как германският народ е обработван от пропагандата и с лекота позволява – и дори помага – за насилието над доскорошните си приятели и съседи. А когато описва музикалната вакханлия около Волфганг, Елтън ми напомни на стихията Виктор Пасков в „Германия, мръсна приказка“, много сходна емоционална тоналност имаше при сцените из берлинските клубове. В главата ми се е запечала една много по-късна сцена, вече през войната, при която единият брат е разпознат от стари врагове, но смело казва в лицата им: „Какво, не сте виждали евреин в униформа на SS ли?“ (цитирам по спомен, предпочитам така). Има толкова много трагикомични моменти в тази книга, но повече са драматичните и страховитите, до момента само в една книга бях чел за „нормалния живот“ в Райха: „История на един германец: Спомени 1914-1933 г.“ на Себастиан Хафнер, заслужава си и тя.
Щастлив съм, че и тази книга на Бен Елтън бе преведена от чудесния Ангел Ангелов, а Живко Петров допълни с тази стилна корица.
От същия автор
От същите жанрове
