Знам, че няма да ми повярвате, но понякога се моткам куп време из книжарницата, дирейки какво да си купя – имам почти всички книги, които искам да чета, и дори да имам желание да си набавя нещо ей така, избирането не е толкова лесно. Точно това ми се случи и миналата събота, когато се запилях из една книжарница и куп време обикалях рафтовете – у дома имам десетки непрочетени книги и не ми се искаше да вземам още една за купчините. Точно обратното, исках книга, която да започна на мига, при това в крайно напрегнат работен момент. Затова и като зърнах „Двамата господа от Брюксел“ на любимия Ерик-Еманюел Шмит, дилемата ми бе решена – сборниците са винаги удачно решение, като нямаш време, а човеколюбивата топлота на Шмит е полезна в дни, когато мизантропията по ред причини надделява.
Още с първия си разказ, на който е именуван сборникът, ме изненада – не очаквах от Шмит сюжет за двама мъже, които проектират собствената си любов през тази на двама съпрузи, част от чийто сватбен ден се оказват по съвпадение. Година след година двете двойки, различни във всичко, се движат по своите пътища, а досегът помежду им е деликатен и прикрит, като помощ от небето, каквато в крайна сметка винаги идва, поне в литературата. Следва „Кучето“, особена история за овълчаването на хората и за обичта към човека, което само едно куче може да дари с пълна отдаденост – едновременно с това е разказ за прошката към непростимото, за най-страшните времена и как се живее нормален живот след тях. „Двойка от трима“ е най-интересната творба – крие тайна в края си, която може би някои ще разпознаят овреме, аз не можах – красива, дори да не е реалистична, история за втория брак на жена, чийто нов съпруг бива обсебен от първия ѝ спътник в живота. „Сърце под пепелта“ е интересно замислен разказ за даряването на органи и моралните дилеми, които повдига, но избраната форма ми понагарчаше, дори за Шмит тук имаше твърде много емоции. „Призрачно дете“ също си играе с подобна тема, този път абортирането на плод, за който се очаква да има тежки увреждания – и отново тази силна тема е вплетена в твърде натрапчива рамка за двамина влюбени, между които зейва пропаст.
Сега си спомних, че наистина заобичах Шмит точно от един сборник с разкази: „Одет Тулмонд и други истории“, и сега си мисля, че „Двамата господа от Брюксел“ предлага на практика същото, просто вече съм прочел толкова много негови творби (цъкнете на името на автора по-горе, за да видите), че сякаш известната повтаряемост започва да ми прави впечатление. Но трябва да отбележа изрично и колко сполучливи са авторовите бележки в края на сборника, които разкриват историите зад всеки от разказите, мотивите за написването им и какво е вложил самият автор в тях – не се случва често да надникнем директно в пряката гледна точка на твореца към написаното от него.
