Преди карантината бях на гости в една селска къща, където имаше впечатляваща колецкия стари трилъри – отмъкнах няколко на Джефри Дивър, за да си наваксам с този страхотен автор. Досега от него съм чел само „Колекционерът на кости“, „Колекционерът на татуировки“, „Имитаторът“ и „Сълзата на дявола“, а „Дванайсетата карта“ е шестата книга за сакатия криминалист Линкълн Райм, който открива улики там, където никой друг не може.
Книгата започва по нетрадиционен начин – едно момиче е жертва на нападение в… библиотеката, но хитроумно успява да заблуди своя нападател и да се измъкне. Уликите сочат към опит за изнасилване, но скоро вече има и убит служител на библиотеката и разследващоте поемат по интригуващата следа, която се крие в миналото на спасилата се жертва. Нейният дядо е войник в Гражданската война, но сетне е обвинен в престъплениие и трябва да се спасява, а отминалите над 140 години не са разкрили какво точно се е случило. Райм и околните му правят това, което могат най-добре – започват да се ровят и постепенно започват да разкриват нещата дори от такава огромна дистанция във времето. Но случаят бавно, но сигурно започва да им се изплъзва, след като момичето се оказва под огромна опасност, а заплахата далеч не идва само от една страна. Започват надпревара и надхитряне, а както винаги, истината е скрита-покрита.
Цялата история е едновременно проста и заплетена, Джефри Дивър ни води обичайному за носа, а както и в другите му книги, обратите следват един след друг. За пореден път чрез Райм той прави показно как се търсят и анализират улики, които водят към пробиви в разследването, и играта на котка и мишка е наситена с адреналин. Без да блести сред другите му романи, „Дванайсетата карта“ е приятно забавление от умел майстор.
