Жанр: Разкази

Издателство:

Автор: Нинко Кирилов

Корица: Мария Вълкова, мека.

Година на изданието: 2013

Страници: 152

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

   И Видин дал е нещо на света, възкликнах, след като затворих „Двойници и животни“, и си представих как Нинко Кирилов прави триумфална обиколка на Градската ни градина край Дунава, обирайки овациите на съгражданите. Та така, сред тоя магически реализъм и немагически фантастизъм, да пасна и аз малко на обстановката – ще си седя, ще си пия бирата и ще гледам сеира 🙂

   Нинко Кирилов се подвизава литературному от доста време насам и логично – дебютният му сборник е вече факт. На пръв поглед – стилна корица и очакване за нещо различно, характерно за селекцията на изд. „Black Flamingo“, които преди време ме изненадаха чудесно със сборника на Васил Пармаков „Аз и майор Блюхер“. На втори – вариация от различни по стил разкази, сред които истински бисери, които искрено ме впечатлиха – особено „Летене“ и „425 слона летяха в небето“.

  Както навярно ви е ясно от името на последния, Нинко Кирилов не се придържа към солидната и понякога възскучна основа на реализма, а начесто полита встрани от него – и точно там според мен са най-добрите му разкази, тези с леко, елегантно и някак естествено отместване встрани. Те създават ситуации, в които разбирането и емоционалното преживяване се вплитат едновременно – а стегнатият му език позволява лесно да се вградиш в тая шантава реалност – и дори да си похортуваш с нощния жираф Жожо, който надига глава ту тук, ту там. От друга страна, има доста разкази, които са по-скоро концептуални, вътрешно разнищващи се, които, подобно на тези при „Хората, които заспиваха сами“ на Светослав Тодоров, не успяха да ме уловят в мрежите си, просто модерните форми не са ми особено вкусни.

  Нинко е „перде“ (и пустиняк, но това си е друга тема) и в разказите му това си личи – едновременно личи яростният читател, за когото четенето е основата на доброто писане (силният разказ „Драмата с кученцето“ го издава), но също така я има и тая лекота, тая свобода, които харесвам у младите автори, без да са гарнирани с толкова противните цинизъм и вулгарност (освен мъъъничо, за цвят и вкус).  В „Двойници и животни“ има разнообразие, има тези протягащи се вътрешни връзки, които превръщат сборника в сплав, която си струва четенето. Пък да видим накъде ще поеме сега Нинко – дали ще отлети след слоновете си, или ще потъне в земята като сем. Густафсон. Аз залагам на първото.

   Вижте още две ревюта за книгата при „Изумен“ и Дах Ламот.