За щастие, дори празниците все някога свършват. И е добре да ги изпратим подобаващо, че да не се върнат скоро – реших при връщането ми към реалността да слушам в колата „Дядо Прас“ на Тери Пратчет, която четох отдавна, когато още нямах сайт дори – не че мога да си представя вече какво ще да е било това време.
Това е приказна история. В която дебелият старец, който относително прилича на земния, но на Диска шейната му е управлявана от прасета, е изчезнал, а това води към неприятния извод, че след коледната нощ слънцето може и да не изгрее по ред сложни традиционни причини, свързвани с вадене на сърца и разни други такива свързани с религията дейности. Вярата на децата в него е започнала да позачезва, поради което се налага някой друг да се наеме да обикаля домовете им, да оставя следи от пепел по килима… и подаръци. Само дето този някой е СМЪРТ и новата роля не му е твърде привична, поради което и се забърква в немалко на брой приключения. Пътем пък при магьосниците в Невидимия университет звънят камбанки, които възвестяват непонятното сътворение на ред нови богчета от нисък калибър, а една страховито блокирана баня предстои да бъде освободена и използвана… Сюзан, доведената внучка на Смърт, трябва да приеме, че не може само да пребива разни опасни за надарените с богато въображение деца създания, а да се разрови къде се е изгубил Дядо Прас, защо дядо ѝ е заел мястото му… и да се погрижи за О,Боже на махмурлука, който просто иска поне веднъж да има шанса да се напие, преди да му е отвратително зле. И още, и още…
Безграничното въображение на Големия смехотворец се вихри сред „Дядо Прас“, като деликатно се шегува с творенията на фантазията на земляните, пренесени по крайно забавен начин сред неговия плосък свят, където нищо не е такова, каквото изглежда – и нищо не е онакова, каквото не изглежда. Достави ми голямо удоволствие да слушам книгата, а Виктор Танев великолепно предава безуспешните опити на Смърт да говори жизнерадостно – ХО-ХО-ХО…
