„Форд“ срещу „Ферари“, триумф на технология и воля

„Печеленето на състезания продава ли коли? Естествено че да.“ – „Ню Йорк Таймс“

Ще трябва да започна този текст с признание, че по изключение първо гледах екранизацията (изключителен Крисчън Бейл, факт), преди да прочета книгата. И това беше грешка, както обичайно – в книгата просто винаги има повече от коя да е екранизация. Защото „Дяволски бързи. Форд срещу Ферари в битката за скорост и слава на „Льо Ман“ не е просто историята на едно състезание, а „хроника на сблъсъка на двама титани – американеца Хенри Форд II и италианеца Енцо Ферари“, както пише буквално на първа страница Ей Джей Бейм. А още повече това е историята на създаването на легендарната състезателна кола „Форд GT“ – „проектирана и конструирана с една-единствена цел: да победи кървавочервените ферарита на техен терен“. И историята на това предизвикателство определено си струва да бъде разказана.

Именно победите на „Льо Ман“ изграждат репутацията на нови компании като „Бентли“, „Алфа Ромео“, „Бугати“, „Ферари“ и създават търсене за автомобилите им из цяла Европа. Ако не бяха минали под карирани флаг, дали щяха да съществуват и до днес?

Няма лъжа, като бях дете, стаята ми беше окичена с автомобилни плакати от едно излизащо тогава списание, чието име ми убягва, но интересът ми например към „Формула 1“ приключи някъде около края на кариерата на Мика Хакинен. Но пък четях и препрочитах „Борба за метри и секунди“ на Манфред фон Браухич, който се появява и по страниците на тази книга, и точно за нея си мислех, докато четях епичната история за наглед чисто технологичен, но всъщност и волеви триумф в битката между двете марки, която пламти по тия страници. До голяма степен това е и история за възраждане – на поелата към залез компания „Форд“, която внукът на легендарния ѝ основател успява да изправи на крака чрез крути мерки, огромно количество пари и непоколебимо желание да победи европейските си съперници, след като те са го унижили по време на търговски преговори. Но също е драматичната история за Енцо Ферари, „спряган за втората най-популярна личност в Италия след папата“, който обаче  е наричан дори Чудовището от Маранело заради гибелта на негови пилоти – „другите отбори също търпят жертви, но нито един не може да се мери със смъртността в този на Енцо Ферари“, пише авторът. Изобщо темата за риска при автомобилните състезания малко след средата на XX век е ключова за историята – например най-обичаното италианско състезание, „Миле Миля“, в крайна сметка е прекратено завинаги след тежка катастрофа с дванайсет убити зрители, а това е само един от кошмарните инциденти, които са описани в книгата. А сред тях немалко са пилоти именно на „Ферари“, които Бейм нарича „шампиони и мъченици“.

Вестниците определят желанието на Форд да прекрати властването на Ферари като най-голямото американско нашествие в Европа след Нормандия.

Покрай двамата гиганти в автомобилния бизнес обаче греят и други големи имена – като Лий Якока, един от великите изпълнителни директори в бизнеса, Карол Шелби, който конструира своята кола „Кобра“ с финансиране от „Форд’, и, разбира се, англичанинът Кен Майлс, който не просто пилотира, но и дейно участва в процеса по създаването на съвършената състезателна кола. Срещат се и други интересни фигури от периода – като американеца Фил Хил, който кара за Ферари и дори печели „Льо Ман“ („състезанието на истината“, както го нарича авторът) през 1958 г. В книгата е подробно описано защо точно това състезание става фокусна точка на битката и е извоювало своята легендарна слава.

Разбира се, в центъра на историята е надпреварата между „Форд“ и „Ферари“, катализирана от едни странни преговори за сливане между двете компании, което се приема като стратегическа маневра на Ферари, за да си върне благоволението на италианската публика, но и което кара Форд и Якока да спуснат ясна заповед към новосъздаденото си автомобилно звено:  „да изготви дизайн и да конструира най-бързата, надеждна и технологично напреднала състезателна кола в историята“. Или както пише лаконично Бейм:

Америка ще отиде в Европа и ще победи Енцо Ферари на „Льо Ман“. С „Форд“.

В този период „Ферари“ тотално доминират надпреварата, печелят я в поредица от години, а за да е картинката още по-сложна, в една от годините състезанието е спечелено от американски отбор… с коли „Ферари“. От друга страна, „Форд“ правят чудеса и технологично бързо застигат своя конкурент в мощността и скоростта, но в издържливостта нещата са съвсем различни – ред техни прототипи катастрофират и не завършват състезанията.  Ей Джей Бийм проследява щателно еволюцията на техните автомобили, сложните противоборства в компанията, как приемат пораженията, а в крайна сметка и защо, когато битката опира до италианската лира срещу американския долар, промяната е неизбежна. Не е изненадващо, че във филма гордите и смели американци отиват и побеждават наглите и арогантни италианци, но в книгата картината е много различна, по-скоро е описано как парите побеждават страстта. Но не е скрито и как „Ферари“ сами се саботират с тежки вътрешни дрязги, с бушуващи патриотарски страсти заради това, че двама англичани пилотират колите им, а не италианци, и прочие. Но най-важното е в края. Там, когато приключва всичко, а едно рекламно решение коства всичко на един човек. Няма да кажа и думичка за това, разбира се, и в книгата, и във филма то е описано подобаващо, едно решение именно за „метри и секунди“, което прави тази история истинска лична драма.

Времената, когато малка, независима компания може да конструира спортна кола и да се състезава срещу мощни корпорации, е към края си.

Дори не мога да обясня защо „Дяволски бързи“ толкова ме впечатли, имам се за скучен шофьор с нулев интерес към рискови изпълнения, но определено мога да отдам дължимото на Ей Джей Бейм за умелото конструиране на тази шеметна история, която просто не можех да спра да чета. Той успява да обърне достатъчно внимание и на всички главни действащи лица, и на конкретните състезания, и на техническите подробности около създаването на изключителните коли, които летят по пистите, но най-вече възкресява духа на тази динамична епоха. С всичките ѝ противоречия – пренебрегването на безопасността е нещо очевидно, победите са нужни, за да се продават коли, няма по-добра реклама за това, но и няма как да не се признае, че точно тези смели мъже, с явен риск за живота си, постоянно променят представите за това какво е възможно на пистата.