Дяволът завладява прокълнат кораб

– …Какво е тъмната вода?
– Така наричат старите моряци душата – отговори Ван Схоутен от другия край на масата. – Според тях греховете ни са под нея, подобно на потънали кораби на морското дъно. Тъмната вода е нашата душа, а Старият Том плува в нея.

   Прекрасен разказвач е Стюарт Търтън – и това си пролича още с разчупената и неопределима като жанр “Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл”. Толкова по-интересен е този завой, който прави с „Дяволът и тъмната вода“, истинска мистерия и криминално разследване с приключенски размах, в която на един залутал се сред океана кораб човешките същества малко по малко се предават във властта на нечестивия. С много майсторство Търтън разкрива дълбините на човешката душа – и присъдата му е, че в нея се крият страховити и мрачни тайни. А един истински Шерлок Холмс, преварил времето си, трябва да ги разкрие, докато е окован и захвърлен в най-ужасното кътче на плаващия към своята гибел кораб.

Ако дяволът иска да плава на борда на „Саардам“, ще си купи билет като всеки друг…

   Историята започва в далечна Батавия в зенита на холандската колониална мощ. Флотилия кораби трябва да върне в Амстердам генерал-губернатора, който качва на борда на флагмана едно мистерозно Устройство, около което ще се вихрят много неясноти и надлъгвания. Заедно с него пътува цялото му семейство, наложницата му с нейните синове, солидна охрана в лицето на цял куп мускетари, а не на последно място и най-добрият детектив в целия свят – Сами Пийпс, придръжен от своя верен помощник Арент, гигант с остър ум. Пийпс е окован заради неясна, но много тежка простъпка, а Арент още на пристанището осъзнава, че пътуването, което предстои, ще е всичко друго, но не и спокойно. Ням прокаженик проклина кораба и се самозапалва, а страница по страница Търтън ни разкрива легендата за Стария Том, чудовищен демон, който още в миналото е изпълнявал пламенни човешки желания срещу подчинение и долни мерзости. Сега на борда на флагманския кораб „Саардам“ се е качило именно това чудовище, въпросът е в кого е въплътено – а скоро неговото присъствие започва да проличава в страховити и кървави събития, които изправят едни срещу други хората на борда. А единственият, който може да разкрие какво се случва – Пийпс, лежи окован и само нарядко бива ваден, докато неговият помощник Арент, сам свързан от детството си със злодеянията на Стария Том, се опитва да спаси кораба и пътниците. Но те са отдавна, отдавна обречени по грижливо крити причини.

     „Дяволът и тъмната вода“ е дяволски добре конструирана мистерия – точно като Устройството, тайната на неговия създател, мистерията с призрачния кораб, който преследва „Саардам“ в тъмното, изречените и изпълнени пророчества, свидетелстващи за силата на Стария Том и постепенното подчинение на моряците на неговата воля. Стюарт Търтън си играе и с жанровете, и с читателските очаквания, развива успоредно и семейни крамоли, и любовни драми, като пътем суровите порядки на екипажа постоянно застрашават всички. Дори само като фон авторът показва колко рисковани са пътешествията в онези дни, а тъй като наскоро четох прекрасната романизирана биография „Магелан“ на Стефан Цвайг, се възхищавах на умението, с което води този кораб към преизподнята. Разбира се, всеки, който е чел предишната книга на автора, ще знае да не се доверява на ни една дума и на нито един герой – защото ако нещо най-добре умее Старият Том, това е да съблазнява и най-добрите сред хората и да ги превръща в оръдия на волята си.