“О, прощавайте велики писатели, които не се спирате дори и пред противоречията. Виновен съм безспорно и се оттеглям доброволно. Най-много от всичко искам, бъдете сигурни, да откриете добродетелното и неизчерпаемо същество, наричащо се Държава, което да дава хляб на всички, работа за всички, капитали за всички фирми, кредити за всички проекти, лек за всички рани, балсам за всички мъки, отговори на всички въпроси, решения на всички съмнения, истините за всички умове, разруха за всяко отегчение, мляко за децата, вино за старците, задоволява всички нужди и всички желания, задоволява всяко любопитство, поправя всички грешки,помага ни да предвиждаме, да бъдем предпазливи, справедливи, прозорливи, опитни, подредени, пестеливи, умерени и дейни.”
Горните редове са писани през първата половина на XIX век. И както знаете, доста след това търсенията на държава-майка-кърмилница не са преставали, безуспешно до момента. Книгата на Бастиа е всичко друго, но не и остаряла – разсъжденията му са триумф на свободомислието и вярата в правата на всеки един отделен човек. Един истински предвестник на учението на Айн Ранд, и то от адски висока класа.
В книгата са включени разсъждения за държавата, за законите, за собствеността, за скритите ефекти от различни политически решения и какво ли още не. С лек и забавен стил Бастиа разгромява опонентите си, мечтаещи за ниски данъци и едновременно широка държавна намеса в икономиката.
В края Бастиа не се свени и осмее мераците на бизнесмените със своята “Петиция от производителите на свещи”. Последните искат забрана на осветяването чрез слънчева светлина и настояват за закони в своя полза в името на развитието на икономиката.
Написаното на корицата е показателно: “Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали”.
От същите жанрове
