Жанр: Философия

Издателство:

Автор: Робърт М. Пърсиг

Корица: Мека

Година на изданието: 2007

Страници: 398

Време за четене: 2 минути

Хайде да разпъна и аз ръце пред стената на позора. Грабвайте доматите и вмирисаните яйца, очаквам буря от критики…

Мдам, книжката изобщо не ми хареса. В такова настроение съм – да поглъщам книги, да прелитам над тях, а тази не позволява това. Толкова бях чувал за нея, с такова нетърпение я чаках да падне отнякъде и накрая това се случи при сканирането на библиотеката на Алекс от azcheta.com. Но ден по-късно я оставям с горчив привкус в устата.

Историята е простичка и крайно маловажна. Баща и син се отправят на дълго пътешествие с мотоциклет, първо с приятели, после сами. Книгата е силно автобиографична, Пърсиг е правил това със сина си – снимката по-долу (взета оттук), философ е и е лежал в лудница.

Книгата обаче не е за пътешествието, а за мислите по неговото протежение. Пърсиг се заравя в дълбоки философски дебри, сред които има приятни моменти, има досадни моменти, от всичко по малко за всеки.

Не и за мен, навярно защото не понасям моторните превозни средства във всяка тяхна разновидност, считам велосипеда за едно от върховите човешки изобретения.

Но този блог не е за мен, а за книгата. Съжалявам, че не я харесах, но нямам възможност да й дам времето, което изисква, нито имам нужната подготовка, за да разбера дали Платон или Аристотел е дал повече на света.

Ето и едно друго мнение.

Нямам нищо против да ме опровергаете напълно. Даже ще се радвам, че някому е харесала.