Преди няколко дни ви припомних един сборник на Джеръм К. Джеръм и по съвпадение днес ми попадна друг – “Празни мисли на един празен човек”.
В него хумористът си играе с перото – описва света около себе си, пречупва го през възприятията си, вкусва го, трансформира го чрез смеха. Празните мисли не означават липса на смисъл.
За какво ли не разсъждава той – лентяйството, любовта (без нея не може), безпаричието, суетата, времето (нормално за англичанин), домашните любимци, бебетата, яденето, пиенето, облеклото и какво ли още не. На моменти Джеръм е архаичен, типичен човек на времето си, в други е напълно актуален, свидетелство, че човекът не се променя така лесно, колкото света около него.
Да си призная, някои от разсъжденията леко досаждат, но в други Джеръм грабва вниманието и не те оставя и за секунда вън от хватката на думите.
Препоръчвам мислите за бебетата – ето тук съм публикувал един уникален откъс, на който дълго се смях. На кой ли представител на мъжкия пол не се е случвало да изпадне в свещено неудобство, когато край него ято жени възклицават около някое лигаво бебе?
Все пак предпочитам разказите на Джеръм, отколкото тези есеистични размисли.
