Заигравката с думи е любим похват на политиката – патриотизъм,национализъм, демокрация, човешки права, бла, бла, бла. Зад тези думи рядко стои нещо, те са витиевати конструкции, които в различни периоди са натоварени с различно значение. Нерядко това значение бива трагично преиначавано и всякакви лумпени в името на “висши идеали” решават да се разправят с реални или въображаеми врагове. Затова книги като на Лукач са нужни.
“Демокрация и популизъм” на Джон Лукач не е скучна книга ала учебник за гимназия. Не става и за подготовка на изпит в университет. Защо ли? Защото не гледа традиционно на нещата, не ги поставя във вече наложилите се системи и таблички. Лукач не се притеснява да нарича нещата с различни от приетото имена, да търси обяснения на изненадващи места. И да разбива митове, които властват около ни.
Започвайки с края на XIX век, Лукач се гмурва в блатото на демокрацията, либерализма, национализма, патриотарството, тоталирарните системи в техните прилики и отлики. Сред тях той издирва семената на популизма, това трудно отличимо и видимо пренебрегвано влияние, което има сериозен дял в политиката на XX и за тъга още повече през сегашния век. Много исторически личности минават под перото на изследователя и немалко от тях са представени в различна от традиционно приеманата светлина. Какво по-хубаво от това да видиш света с други очи?
И все пак това не е лека книга, въпреки неголямата си дължина. Историята и политиката не са леки занимавки. И никога няма да бъдат.
От същия жанр
