Джоузеф Стиглиц громи МВФ в “Глобализацията и недоволните от нея”

По случай успешната ми защита на дипломна работа днес най-сетне се наканвам да пиша и за другата книга на Джоузеф Стиглиц, след като миналата седмица ревюирах “Свободно падане”.

    “Глобализацията и недоволните от нея” може да се дефинира с едно изречение – “Какво не е наред с МВФ?”. Стиглиц убедително и напоително критикува почти всички действия на Фонда, обвинявайки ги в скованост, късогледство, догматизъм и какво ли още не.

   Още в началото Стиглиц казва директно: “… През годините след създаването си МВФ се промени значително. Основан на убеждението, че пазарите често функционират лошо, сега МВФ защитава превъзходството на пазара с идеологически плам. Базиран върху твърдата вяра в необходимостта от международен натиск върху страните да имат по-експанзивни икономически политики, включващи нарастване на разходите, редуциране на данъците или намаляване на лихвените проценти за стимулиране на икономиката, днес МВФ подсигурява средства само ако страните се ангажират с цели като намаляване на дефицита, висока събираемост на данъците или покачване на лихвения процент, които водят до свиване на икономиката. Кейнс сигурно би се преобърнал в гроба, ако можеше да види какво става с неговата рожба.”

    Икономистът се спира на поредица от примери – налагането на капитализма в Русия, Азиатската криза, реформите в Южна Америка и какво ли още не. Изказът му е твърд и компетентен, изводите еднозначни – МВФ си няма и идея какво да прави, а прилага един базов набор от препоръки към всички държави без оглед на развитието им.

    За малките държави в преход, към които се отнасяме и ние, Стиглиц казва следното: “Малките развиващи се държави наподобяват малки лодки. Бързата либерализация на капиталовия пазар по начина, налаган от МВФ, е равнозначно на това да изпратят лодката на пътешествие в бурен океан, преди да са ремонтирани пробойните в корпуса, преди да е обучен капитанът, преди да са натоварени спасителните жилетки на борда. В най-добрия случай вероятността тя да се преобърне при страничен удар на висока вълна е огромна“. Всички сме в тоя океан.

    Както и в “Свободно падане”, Стиглиц дава куп препоръки как да се променят към по-добро нещата. Тъй като тази книга я предхожда със 7 години, очевидно е, че няма кой да се вслуша в тях.