Тази книга ми попадна благодарение на чудесно й ревю в един от класическите книжни блогове – “Палатков лагер за пингвини”.
За мен тя бе като странна шахматна игра с мноооого особени правила. Имаме два лагера, които имат срещуположна цел – да осигурят/осуетят появата на проход, през който древни богове ще се завърнат с не много чисти цели на Земята (хм, май е ясно отде е взимал Ланди). Уникалното е, че никоя от фигурите не знаят каква е мисията на останалите – затварачите и отварачите се въртят в изумителен магичен танц, стегнати в строгите клещи на правилата – а те не са едно и две, и на всичкото отгоре се променят малко по малко в течение на тези 31 дни (глави) надхитряния.
Героите са великолепни – извадени от собствените си романи, променени според фантазията на Зелазни. Най-важното за тях са животинските им помощници, които имат изключително важна роля в развитието на действието. Самото то се движи през погледа именно на един от тези помощници – кучето Смрък, собственост на Джак, един от водещите затварачи. Другите герои са познати и не толкова фигури – Графа, Големия детектив, Добрия доктор… както при Алвин ще ви оставя сами да си ги квасифицирате по тези явни имена.
Малко по малко с напредването на месеца танцът на различните играчи, сбиращи магични предмети, които ще им помогнат да отворят/затворят тунела, се забързва и става малко зловещ, след като труповете заваляват следствие на агресивната игра на някои от играчите. Животинските им помощници също се оказват на прицел и Смрък трябва да се справя едновременно със сложно изчисление на мястото на бъдещия тунел, да мъкне мъртъв полицай към реката и да опази кожата си от злонамерен арбалет. А това не е никак лесно.
В края затварачите са притиснати и изглежда сякаш най-сетне вековните им успехи ще секнат…
Основателни хвалебствия намерих и в “Сивостен”, “Първи впечатления от последно прочетеното”, “TANSTAAFL” и“Читанка”.