Рядко до почти никога чета такива книги, твърде откъснат съм от технологичния свят, макар да се възползвам от крайните продукти на въображението на неговите властници. Определено обаче вече виждам в себе си зараждащото се консервативно мрънкало, което по никой начин не желае да бъде на върха на вълната с последните новости – примерно съзнавам колко безнадеждно демоде е списването на блог, но да се занимавам с влог ми се струва ужасна досада. Така и не прочетох прословутата биография на Стив Джобс, макар да ми я подариха в оригинал, а и едва ли щях да посегна към „Една успешна идея е достатъчна“, ако преводачката на книгата не ми я беше описала с оня налудничав блясък в очите, който така обичам и който рядко срещам. Но когато човек наистина се радва на това, което върши, е лесно да предаде това вълнение на околните – и срам, не срам, използвах тази книга, за да си наваксам годините нарочно вкнижаване и отказ от по-широк поглед към случващото се в дигиталния (и не само) свят.
От 10 години насам хората, финансиращи рискови предприятия, предпочитат младото поколение, израснало с технологиите, пред ветераните на индустрията, при условие, че към първите е прикрепен по някой по-опитен за надзор. Вече надраснахме изискването за определена възраст. Днес децата изцяло ръководят шоуто.
Рандъл Лейн и екипа на „Форбс“ са събрали имена, които споделят още едно „непростимо” нещо, освен това, че не могат да си преброят парите – повечето са били под 30, когато в главата им е светнала митичната лампичка на гения и са се заели да създадат компаниите, които днес имат милиарди потребители. Същевременно съм наясно с едно: историите за успешни предприемачи винаги трябва да се четат с едно наум – в света има безброй хора, които са положили не по-малко усилия, били са често по-умни, креативни и отдадени, но са се провалили и така и не са попаднали в светлината на прожекторите. Но точно тези са успели – но преди това са се проваляли по няколко пъти, хвърляли са години труд и безброй безсънни нощи в идеи, които просто са сработили по една или друга причина. Но не са се отказали, не са си намерили просто някаква работа или насочили към „обещаваща кариера“, каквото и да означава това идиотско нещо.
Достатъчна е само една успешна идея. Най-големият успех идва, когато хората не се страхуват да се провалят – това несъмнено е чисто американска гледна точка, която обяснява защо почти всеки истински иноватор от епохата на интернет е представител точно на тази нация.
В „Една успешна идея е достатъчна“ са описани накратко биографиите и проблемите, с които са се сблъскали създателите на компании като Facebook, Tesla, DropBox, Instagram, Tumblr, Spotify, Twitter, Snapchat, GoPro и още много, част от които може и да не ви говорят нищо, но техните виртуални империи влияят на живота на хората в невъобразима степен. Дали класически интроверти или пък бликащи от неудържима енергия симпатяги, създателите на тези компании минават през сходен жизнен опит – често напускат колежа, създават и се провалят с по няколко стартъпа, работят денонощно, пътуват постоянно, не се отчайват при отказ… и в крайна сметка все някой инвестиционен фонд или бизнес ангел ги поглежда благосклонно и им дава ключовите първи няколкостотин хиляди долара, за да започнат да сбъдват мечтата си с нужния за успех мащаб. Дали придобиването на милиони и милиарди долари ги прави щастливи, е отделна тема, малцина от тях не се съдят с бивши съдружници и приятели, а други трябва да се примирят, че създаденото от тях вече има собствен живот и се подчинява не на волята им, а на две могъщи сили – на потребителите и на инвеститорите.
Да ви преразказвам забавни моменти от книгата няма смисъл, сигурно сте по-запознати с част от тези герои на нашето време, които предпочитат тениските пред костюмите. Иначе самото навлизане в книгата с лекота променя възприятията – към края на един от иноваторите му дадоха грант от няколкостотин хиляди долара и автоматично си помислих: „Ех, с толкова само какво ще прави?“, а след миг се осъзнах с каква лекота съм се настроил към милионите и милиардите, които с измамна невинност се сипят по предните страници. И че ако една оферта за милиард за Instagram е впечатляваща, трижди по-впечатляващ е отказът на 3 милиарда за SnapChat. И все пак тези невъобразими пари ги има, защото милиони искат да използват продукта на нечие въображение, създаден с чутовно много труд.
Поздравявам „Еднорог“ за чудесната корица, оригиналните са видимо отблъскващи.
От същия жанр
