Знаех, че това ще е различен роман на Дейвид Балдачи (тук съм писал за „Ден нула“, „Ничия земя“ и „Изкупление“), но не знаех, че ще попадна в нещо като ретро роман за Джак Ричър, вездесъщия супермен на Лий Чайлд. Не се шегувам, този нов герой от „Едно добро дело“, с когото Балдачи започва поредица, развиваща се в средата на миналия век – Алойшъс Арчър, поразително прилича на този на Чайлд, и на неговите плещи лежи решаването на нерешими наглед проблеми в южняшката провинция.
Арчър току-що е излязъл от затвора, където е излежал присъда за глупава постъпка, която се разкрива сред книгата. Преди това е воювал в Европа и определено знае как да си служи с оръжие. Само дето това не му е от особена полза в света, в който излиза, поне в началото – а и откъдето и да го погледнем, той си е добряк. Възторгът от победата е отминал, животът е продължил, а разни оправни типове продължават да са на върха на хранителната верига, недосегаеми от закона. Точно на такъв попада от раз Арчър в момента, в който влиза в бар за първи път от години, при това в нарушение на правилата за пробацията си.
Едно от ония съвпадения, които задвижват трилърите, прераства в бързо намерена работа – Ханк Питълман е местният дерибей, който притежава почти всичко, включително красавицата до себе си, и има работа за бившия затворник. Той трябва да отнеме един кадилак от недобросъвестен длъжник, което се оказва нелека задача. Съвсем скоро идва и първият, доста неочакван, труп, ще последват още – а бедният и смотан, но пък всесилен и високоморален Арчър ще се окаже в небрано лозе под подозрение, от което трудно ще се измъкне. А две фатални красавици ще му замотат съвсем главата, така че в крайна сметка ще се окаже под угроза от смъртна присъда,
„Едно добро дело“ наистина можеше да е написана от Чайлд, и това си е само позитив. Балдачи тормози усърдно своя объркан главен герой, стоварва на главата му един след друг проблеми, двете споменати красавици си играят с него, както им падне, а пътем в спокойното наглед градче се вихрят убийци, хора се хвърлят за храна на прасетата, жени падат отвисоко върху остриета на комбайни, а бивши страх0вити затворници с нож биват респектирани от неустрашими мадами с револвери. С две думи – чудесно забавление, което предвещава нова посока за Балдачи, която ще следя с удоволствие.
