Истината е, че не ми се пише. Последният месец бе унищожителен и в момента просто не съм способен да творя интересни текстове. Акнигите, които чакат реда си, го заслужават – “Пътеводителят”, “Имението на Фарнъм”, “Барон Мюнхаузен”, тритомието “Дюн”… Всяка една от тях заслужава своето уникално ревю, но се чувствам изцеден от усилията да пиша постоянно, ден след ден, за книгите, които чета. А как намирам време да го правя и аз не знам, честно.
Светът ми е книги, по всичките му ширини и дължини. Заради тях правя компромиси със себе си, дори понякога наранявам околните, колкото и да не ми се иска. Книгите са лудост, която няма лечение, сладка, но и толкова коварна болест. Малко по малко те обгърнаха мен и времето ми, привлякоха ме с дребни изкушения, после внезапно прерастнаха в път, който не можех да не поема. Колко далеч съм стигнал, не знам, но нямам намерение да се връщам по кръстопътищата.
Гузно ми е. Тази Коледа я пропуснах, бях зает с книгите. Заслужавам всеки укор за това и се извинявам на всички мои близки хора, най-вече Настя. Тя бе пряк свидетел на моето потъване сред страниците. Повечето от вас не ме познават лично, не знаят нищо за мен и какво ми коства да списвам Книголандия, да работя в “Изток-Запад”, да готвя едно страхотно нещо с Алекс от “Аз чета”… Книги, книги, книги навсякъде, малко е плашещо, да си призная.
Но стига мрънкотевщини. Няма да спра да пиша, естествено. Тази лудост е до живот, макар че ми е трудно да си представя, че и след 20 години Книголандия в този си вид ще бъде толкова важна. Но кой ли знае?
Новината от последните дни е, че искам да променя блога, да го разширя и направя по-приятен за вас и за мен. Промяната в дизайна ще се случи в следващите месец-два и се надявам да съвпадне с един проект в посока, която преди няколко месеца би ми се струвала смехотворна. Сега обаче я намирам за вдъхновяваща.
За мен 2010 г. бе годината на Книголандия. Да, през нея приключи една голяма любов, започна и се разви друга. Дадох много от себе си на “Изток-Запад” и “Сега”. Учението завърши, но ще видим, това едва ли е окончателно. Научих за себе си си и живота повече, отколкото през последните 5 години навярно. Срещнах изключителни хора, немалко от които именно заради Книголандия. Затова за мен това твърдо е годината на моя блог.
Следващата година е насреща. Ще се види. Искам да правя страхотни неща, намерил съм хората, с които искам те да се случват.
Пожелавам ви и вие да намерите тези, с които ще вървите напред и нагоре. Не вървете сами, тъжно е.
ЧНГ, приятели.
Христо
