Когато попадна на такава книга, и ми иде да си бия главата някъде от яд, че съм я пропускал досега. „Едно сомбреро пада от небето“ и „Чудовището Хоклайн“ са два жестоки кратки романа от Ричард Бротиган, който с небрежна гениалност захвърля ограниченията на жанровете, правилата в изграждането на сюжет и на герои, застрелва директно от упор всяка идея да се хареса угоднически на читателя – и го забива в собствената си сюрреалистична вселена.
А че Бродиган е чалнат, в това няма съмнение – можем да виним наркотиците, с които се е друсал, но по-скоро мисля, че просто връзките в мозъците на такива автори са свързани по различен начин (примерно на възел), затова и е способен да изпраска бърз и абсурден сюжет за внезапното полудяване на малко американско градче, което успешно започва бунт срещу военната мощ на държавата. И сякаш това не е достатъчно яко, Бродиган го размесва с умерено сълзлива история за писател с богата вътрешна обърканост (разбирай луд за връзване) и любовта му с красива японка (малко ми напомни на „Жената жерав“ на Патрик Нес). Защо го прави – нямам идея, но е яко! В „Едно сомбреро пада от небето“ Бротиган се гаври с фанатичната отдаденост на оръжията, изненадващо разпространена сред мирното население, и възможността те да бъдат използвани сега, веднага, срещу всички, заради… каквото там дойде. От друга страна, разбира се, пародията се разпростира върху огромната военна мощ на САЩ, която към момента на излизане на книгата се използва разточително и напоително в отвъдморски полигони с размери на държави.
„Чудовището Хоклайн“ е готически уестърн, както ще прочетете – роман, който стои леко приведен, напрегнат, очите му са цепка, през която наднича отвъдното, долитащо на крилете на закъснение за стотна от секундата. Двама професионални убийци си вършат съвестно работата, докато не са наети да убият мистериозно чудовище – и да правят дива любов с умножена по две прекрасна жена, дар от боговете за силния пол със слабост в слабините. И тая история си е чалната със завоите и основно солидните диалози, с лекотата, с която героите се отдават на страстите си и с умението на Бродиган да започва линии, които просто да изоставя без жал. Мъжка книга! И от ония, в които се чудиш какво, по дяволите си прочел току-що, и защо, мътните да го вземат, ти е харесало толкова много.
За съжаление доста съм закъснял с тази книга, тиражът е изчерпан, но си остава надеждата за бъдещи преиздания, ще си намеря и други неща на Бротиган, защото си кърти човекът, това е, няма какво да използвам високопарни фрази и сложни обяснения за нещо, което толкова директно носи едновременно удоволствие, но и кара да мислиш за нещата различно. Усещам, че все повече ми допадат такива абсурдистки книги, в които не само необичайни детайли разчупват сцените, но и сякаш целият сюжет се крепи върху върха на сомбреро и килването в коя да е посока е еднакво възможно.
За книгата е писано и при „Книгозавър“ и „Сивостен“.
От същия жанр
