Спомняш ли си Жунияк, който висеше изкормен от едно дърво? Не са ли ти разказвали за заразените кладенци, за нашите другари, убити докато спят, за засадите на безмилостните бунтовници?… Чуй добре какво ще ти кажа: тук дори кучетата, птиците, слънцето, камъните са наши врагове.
„Хусарят“ е първата книга на Артуро Перес Реверте, която той написва и издава между другото, както посочва в краткия си предговор. Но още от нея ясно си проличават две неща – литературният талант на испанския писател и нежеланието му да пише романтично-героична проза. Действето на краткия роман се развива за броени часове, проследява почти изцяло един-единствен герой по време на една битка – но само през този тесен фокус Реверте успява да покаже и измамния образ, и истинското лице на войната. Точно така, както в различен жанр прави примерно Абъркромби в неговата „Герои“ – и двете си приличат в това, че са наглед посветени на войната, а са по своята същност нейни отрицатели.
Фредерик Глюнц е млад офицер от Наполеоновата армия, която усмирява досадно бунтовните испанци, които отказват да се признаят за победени, да изоставят глупавите си традиции и да се влеят в редиците на народите, които френските щикове водят към светлото бъдеще. Той е готов за своето бойно кръщение, наточил е сабята и е заредил пистолетите си – предстои му първата битка и така жадувана слава, с която да впечатли красивото момиче, което е видял за кратко, но за което мисли непрестанно. Реверте описва бойното другарство, лъскавите униформи, религиозната вяра и убедеността в собствените сили – и презрението към враговете и техните възможности. По пътя към битката Глюнц сияе в светлината на своята наивност, но скоро реалността ще му се разкрие в своя грозен блясък.
Увлекателна кратка книга е „Хусарят“, умело построена в два различни тона, а всяка заблуда от първата част намира своя истинен отговор във втората. Краят е предвидим, но разказван с много въздействащи краски, допадна ми и как са описани двете коренно различни философии за света на французите и испанците – и особено как е показан един местен благородник, който на разумно ниво е привърженик на идеите на Френската революция и противник на назадничавия испански консерватизъм, но на емоционално признава пред нашествениците, че е готов да се изправи със сабя срещу тях заедно със своите сънародници, които иначе презира.
Определено в тази книга може да се види предвестник на чудесните по-късни романи на Реверте. Може би си струва да бъде преиздадена.