Четеше ми се фантастика и случайно попаднах на чудесното ревю за „Elder Race“ на Ейдриън Чайковски в „ShadowDance“. Страхотната корица също ме привлече и седнах да чета – стилът на автора е добър, а историята обещаваше нещо наистина интересно.
На далечна планета земляните са разположили своя колония. Само че с вековете споменът се е загубил и сега те живеят в едно нискотехнологично средновековие, гарнирано с обичайните суеверия. Едно от тях е поверието за магьосника, който живее във вълшебна кула в планината, който преди десетки години се е притекъл на помощ на красива владетелка, изправена срещу враг, който владеел опасни сили. Точно този магьосник отива да търси Линес, която е чак четвърта дъщеря на кралицата и съответно никой не я приема сериозно – тя единствена обаче разбира, че нова опасна заплаха надвисва над нейната родина и помощта на магьосника е крайно наложителна. Нир обаче не е магьосник, а учен от Земята, та макар и нискоразряден, изпратен да следи как се развива някогашната колония. Без право да се меси, неговата задача е просто да хроникира случващото се. Само че някога той е нарушил своята изолация и споменът за царицата-воин, редом с която е водил битка със злото, не го напуска. И сега се появява нейната пра-пра-внучка, която поразително ѝ прилича, и той поема пак на опасно приключение, заинтригуван отчасти и какво ще да е това ново зло, което поробва умовете на хората.
Чайковски разказва за пътуването на тези двамата – физически променения свръхчовек, който страда от депресия заради факта, че никой не го е търсил дори през десетилетията сън, с които си осигурява дълголетие, и принцесата, която не може да разбере какво е „учен“ и упорства, че е магьосник. В което се убеждава и от срещата им със стара колониална машина, която ми се стори намигване към робота на Алвин от „Градът и звездите“. Нир има възможност да изключва изцяло емоциите си, което го изтощава психически, а неговата битка със собствените му демони е всъщност основната част от повестта. Светът почти не е обрисуван, всичко се върти между невъзможната комуникация от героня от фентъзи роман и герой от фантастика – два ума, които работят на различни смислови равнище, което е забавно показано на едно място с успоредни реплики какво казва единият и какво разбира другият.
За моя почуда обаче „Elder Race“ не предложи нищо друго и ми досади изцяло, а предвидимият край не можа да изкупи точно нищо от впечатлението ми, че това е генерична история, която някой от големите майстори като Зелазни би написал, докато спи.
От същия автор
От същия жанр
