Жанр: Хумор

Издателство:

Автор: Zотов

Корица: Мека

Година на изданието: 2010

Страници: 480

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

   Ето ни и в Ада. Който е едно много различно – основно твърде пренаселено – място. Където казаните се пазят само за кеф на малцината туристи от Рая, а оригинални наказания получават само свръхгрешниците. Останалите милиарди трябва да понасят кошмарен климат, безкрайни задръствания, слепи таксиметрови шофьори, неспирни реклами, английска храна, топла бира и ред други “забавления”, съобразени тясно с това, което най-много са мразили в живота си. Наказанията са със стандартен срок от 100 000 години, след които може да се иска облекчване. Дяволът е с прозвище Шефа и е затънал до гуша в проблеми, основно заради неспирната контрабанда, която милиардите китайци не спират да въртят, облекчавайки поне малко живота на грешниците с разни благинки.

    Но и най-ужасното място може да стане още по-ужасно, както можем да се досетим. Сериен убиец започва да избива поред някои от най-известните жители на Ада – Хитлер, работещ в еврейски стол, нулевогърдата Монро, обречена хилядолетия наред да се върти на пилон пред оскърбяваща я публика и някои други, няма да ви развалям изненадата. Със задачата да открие убиеца се заема бившият царски офицер Калашников, който почти непрестанно е в лошо настроение, което подчинените му упорито подхранват, а отношенията му с Шефа са… хмм… искрящо-димни. Сталин е един от хората, които очевидно знаят нещо, но той пък успява да се скрие при стар гестаповски (не)приятел.

  И започва една… адска история ви казвам!

   От куп време исках да се добера до книгите на Zотов, особено след като имах и двете, но заминаха с един приятел за САЩ и останаха там. Грабнали ги нашенци, зажаднели за нещо за четене (що не си купят по един четец и не дърпат от Читанката, нямам идея). Затова чинно отидох и си купих книжките, нещо, което, да си призная, все по-рядко ми се случва. Но си заслужаваше, безспорно си заслужаваше.

   Зотов е наистина чешит, още повече ако е истина, че зад този псевдоним някой от известните руски писатели успява да опази анонимността си. Сред страниците тече истински парад на гаврата с известни исторически личности, които определено съжаляват за нещата, които са правили на Земята. Същевременно руската действително е непрестанно и доста грубичко иронизирана – корупцията, пиячката, политиката… каквото се сетите, е показано в едно криво (или не чак толкова) огледало. Действието ми е малко тромаво и не знам дали това си е в оригинала, или проблемът е в превода, не се наемам да съдя, но все пак забавленията нямат край вГрада, както душите си наричат пъклото.

   Е, няма да се размине и древно пророчество, въпреки че в тази връзка молбата на Леонардо да Винчи един безскрупулен писач да бъде докаран по-скоро в Ада е отказана. Шефът може да бъде много търпелив, а единственото, което искрено мрази, е да говори с Гласа от Рая… но двамата доста ще си похортуват в хода на разследването 🙂

   Още ревюта в “Suns’s stories” и “Необмислени желания”.