Провелата се в петък конференция Digital Biblio Technologies беше изключително полезна за хората от бранша – но тя и някои коментари в социалните мрежи ми показаха, че читателите като цяло продължават да не са наясно какво се случва, защо се случва и най-вече кой е виновен, че няма евтини, достъпни навсякъде и по максимално прост начин електронни книги. По никой начин не искам да отричам, че издателите (без добри примери като „Колибри“, „Егмонт“ и др.) сме изостанали и продължаваме да изоставаме в тая посока, но положението е далеч по-сложно и объркано от това просто обяснение. Затова и накратко искам да ви опиша какво се изисква, за да излезе една е-книга на пазара, пък преценете сами кой крив, кой прав.
Нека започнем по-отдалеч. Как могат да се продават легално електронни книги в България? При сключване на договор за издаване на преводна книга като електронна (обезателно заедно с хартиената, няма опция само за е-вариант), издателят се задължава да я снабди с DRM-защита. Няма опция да получим права за преводна книга, ако не се задължим за това нещо. (Мая Манчева от Biblio.bg ми каза, че има и автори, които не държат на това – като Клайв Къслър, – но това са изключенията от правилото.)
Тънък, важен момент – „Амазон“ и тяхното устройство „Kindle“ не поддържат нито основния, световно приет като стандарт формат EPUB, нито DRM-защитата. Наблягам на това, защото в България адски много хора имат точно „Kindle“, защото на теория е технологично по-добър и често е по-евтин от другите марки на пазара, особено ако е донесен от чужбина. Защо е така, е ясно – „Амазон“ си се борят за монопола си, разбирам позицията им, но това не променя факта, че не може да четете нормално легално издадени у нас книги с „Kindle“. Знам, гадно е. Но това е положението. Затова и мнозина са се научили да „чупят“ DRM-защитата (публичен факт е, че това не е голяма грижа), но това пък, от своя страна, принуждава „Adobe“ (те ни продават сървърите и DRM-защитата, за това след малко) да ъпгрейдват защитата. Което води до проблем с по-стари устройства, с нуждата да се купуват нови модели, някои от които не са още проектирани дори, камо ли да са в масово производство – абе, постоянен омагьосан кръг, от който е прецакан обикновеният потребител, който иска да си чете на спокойствие книга на четеца, а не да му мисли постоянно дали му е обновен софтуерът и дали внезапно няма да се окаже без ключ за книгите си.
Но да се върнем на издателя. За да използва DRM-защита, той трябва да има достъп до сървър, който я осигурява. Един такъв сървър струва $10 000, плюс допълнителни пари като годишна такса, инсталация и поддръжка от професионалисти. Как ви се струва тази сума? Непосилна за почти всички издателства у нас, разбира се, особено след като дори и най-големите издателства не продават повече от няколкостотин е-книги годишно. За да се изплаща подобна инвестиция, трябва да се продават десетки хиляди книги годишно. Много сме далеч от това.
Хубаво, ще го ползваме под наем. У нас такъв сървър имат „Mtel“, „Biblio.bg“, „Helikon“ и др. Разходите им не са никак малки, затова и, логично, взимат поне 35% търговска отстъпка, аналогична на тази на обикновените книжарници. В това няма нищо лошо – те ни предоставят услуга, която западните издателства ни налагат като задължителна, така че са нужно звено, без което в настоящото положение не може. Още повече – те са единствените, които последните години активно промотират и развиват разбирането за електронните книги, технологията за направата им, маркетинг в тази посока и прочие. Тия хора знаят какво правят – и тази конференция беше част от стъпките в правилната посока.
Така. Имаме договор за книгата, имаме и договор за сървър, така че вече можем да пуснем електронната книга… не. Първо имаме почти всички разходи, които си съществуват при издаването на обикновени книги – превод, редакция, корекция, офисни разходи, заплати, осигуровки, данъци и прочие. Надявам се, че веднага ви става ясно, че от уравнението отпада само печат, съхранение и транспорт. Следователно електронната книга е по-евтина от хартиената, но не с много – защото и разходите са по-малко, но не с много: отиваме на -30-40% цена в полза на файла. Толкова. Съжалявам, не е приятно, но всички разходи си стоят, ако искаме книгата да бъде добре направена от професионалисти, които да получат (искам да кажа добро и достойно, но за съжаление в книжния бранш това е мираж) прилично, сносно заплащане за труда си.
Да не забравяме и че „Adobe“ не само продават сървърите и изискват годишна такса, а и смъкват такса от всяка купена и защитена с DRM книга. Стела Маркова от „БГ Книг@“ ми обясни, че има два варианта тук – 5% от стойността на всяка продадена книга + такса към „Adobe“ (34 ст.) или 10% от всяка продадена книга. Да, създаваш си пазар, уреждаш се с договори, които да задължат всички да влязат на него, и смучеш. Браво на тях. Така обаче електронните книги не могат да бъдат евтини. Някога и аз вярвах в това, дори съм спорил публично по темата, но грешах – не знаех достатъчно тогава.
Българските книги? Да, тях можем да издаваме без DRM, така е. Но тогава всеки файл може да бъде копиран безброй пъти. И тук идва призракът на „Читанка“, на който не ми се спира за пореден път – защитавал съм ги неведнъж, така е, особено след като доброволно се отказаха да пускат нови книги, не виждам причина да се продължава глупавият сеир по темата. „Читанка“ има своята според мен по-скоро позитивна роля за четенето изобщо, а примерът с нея трябва да бъде разширен – често си мисля, че е крайно време държавата да откупи правата на българските класици, да бъдат оформени като качествени е-книги и пуснати безплатно – дали на нарочен сайт, дали в „Читанка“ и ел. книжарници, все тая – това ще е стъпка в правилната посока към връщането на българина към книгата. Всеки народ трябва да може да чете великите си автори безплатно, както всички четци идват с тонове безплатна класика на тях.
„Читанка“ е плашилото, което българските издатели още сочат, докато гроздето бива опосквано, това стана ясно и на конференцията онзи ден. Особено като модното вече са групи във „Фейсбук“ за обмяна на книги, както и някакви странни неща във форума „БГ Мама“, за които научих оня ден, но нямах време да разгледам. Приемам, че има хора, които искат да четат повече, отколкото имат възможност – не приемам наглеене срещу издателите като цяло, защото немалко от нас правим чудеса, за да оцеляваме на малък пазар и все пак да излизат добри, смислени книги. Защото „ще си четем в оригинал“ не е възможно за всички, а отказът да се четат добрите български автори за мен е доброволно осакатяване на разбирането на българина за себе си и за света, в който живее. И аз навремето отказвах, затова знам колко глупав съм бил тогава.
Затова и българските автори се издават със същата защита като преводните – и това е и форма на уважение към тези хора, защото у нас има прекрасни писатели, които само се надявам в един момент да могат да се издържат от творчеството си. Но и това е мираж като доброто заплащане за превод, редакция и корекция, но на кой ли му пука, те са длъжни да пишат, как ще оцеляват не е работа на читателя, така си е. А ако можеха да живеят достойно от труда си – щяха да излизат по-хубави книги, нали? И повече хора щяха да си ги купуват? Но пък без повече хора да ги купуват – няма как да плащаш добри пари на авторите, защото си на загуба от издание след издание, което не достига и 1000 продадени бройки. Кофти, нали? Пак омагьосан кръг.
Какво да направи читателят, ако иска да чете нови, добре направени електронни книги? Да внимава, това е. Да чете внимателно указанията, за да не се налага после да води телефонни разговори с онлайн книжарниците. Да си прецени какъв четец да си купи – ако иска да чете на български легални книги, „Kindle“ отпада изобщо като избор, ако ще да е три поколения технологично напред (личното ми мнение, след като години наред използвам само „Pocketbook“ и съм разглеждал другите марки, е, че ако имаш за цел просто да четеш, без някакви допълнителни сложнотии, няма разлика какво ще си вземеш, стига да е с e-ink, което имитира хартия). Това е положението. На конференцията се спомена, че в близко бъдеще „Амазон“ може би ще бъдат задължени да приемат устройствата им да четат EPUB – и евентуално такива с DRM-защита, – но като видя, ще повярвам. Лично аз като свободолюбив човек тук се бунтувам по три линии – срещу опита за монопол на „Амазон“, срещу опита за монопол на „Adobe“, а за да е пълен миксът, не ме кефи и че чрез законови средства една компания ще бъде принудена да се подчини на друга, дори и това да е уж в полза на читателя. Защото „Adobe“ хич не са добрите в случая.
В идеален свят електронните книги ще са без защити. И ще ги пращаме само на близките си, както им даваме и книги от личните си библиотеки. Без защити книгите ще са още по-евтини и достъпни. Но не живеем в такъв идеален свят.
Личен съвет – помислете добре, преди да купите самиздат/самопубликувана е-книга (че и хартиена) с грозна корица и ниска цена. Сигурно има добри изключения, даже съм убеден, че има, но като цяло най-вероятно ще попаднете на лошо написана, нередактирана, некоригирана, недобре изработена ел. книга от поредния самонабедил се за писател, който мисли, че издателствата са паразити, които не оценяват таланта му. Аз знам, че издателствата са нужната цедка – да отсеят доброто от плявата, но и да го направят още по-добро, така че да блесне като диамант. Но това пак е идеал, проблеми има навсякъде – в издателствата също, и то доволно. Важното е, че нещата се обръщат в правилна посока – и този процес ще продължи.
Чете се повече. Видимо е – по улиците, в парковете, в транспорта. Това е важното. Надявам се в следващите години този процес да се развие, книгоиздаването да стане малко по-печелившо, защото тогава и качеството ще се вдигне.
Нещо лично: съвсем скоро първите книги на „Deja Book“ – „Булото“ на Мартин Маринов и „Дивата природа“ на Белослава Димитрова ще бъдат пуснати в е-формат, а за бъдещите книги ще се стремим да излизат едновременно и в печатна, и в електронна форма. Вече обмисляме и варианти след изчерпване на потенциала на една книга, след 2-3 години, да бъдат пускани свободно, но за това тепърва ще водим разговори с автори и колеги, искам да намерим оптималния баланс между оцеляването и развитието на издателството ни и това да предоставяме възможност за четене на всеки, който има нужда от това.
