Мисля, че има твърде много умни хора, които се посвещават на финансите, правото и интернет.
Това е част от причината да не се случват чак толкова иновации.
Науката може да вдъхновява, но рядко чисто теоретичната ѝ страна може да постигне това, което първото кацане на Луната успя. Не е случайно, че една от надпреварите в Студената война бе именно към Космоса – защото технологичните постижения имат магически ореол около себе си, те могат да впрягат мислите на цели нации и да дават мотивация за развитие не по-лоша от религиите и идеологиите, които най-често са насочени към безмислени или направо зловредни за човечеството дейности. 
Науката на практика може да създава богатства от нищото, но пътем може да облагодетелства безброй хора – например ваксините, заради които забравихме за съществуването на куп кошмарни болести, и именно от това забравяне, иронично, покълна невежеството, върху което сипят глупостите си антиваксърите. Но науката вече рядко е привилегия на самотния гениален изобретател (вж. „Как се раждат добрите идеи“ на Стивън Джонсън). Тя се твори от бляскави умове, впрегнати за обща цел. И тук идва Илън Мъск, който е сравняван основно със Стив Джобс, но за мен той е по-скоро тип Едисън – оправен изобретател, но и практичен бизнесмен. Най-вече вдъхновител. Но и социопат и човек, способен да прегази друг без капка съжалание и милост. Противоречив отвсякъде. И точно това му е интересното. Всъщност научих за него не от новините, както би било редно, а от един епизод на „The Big Bang Theory“, а скоро след това прочетох една добра книга, която му отделяше внимание: „Една успешна идея е достатъчна“.
Най-удивителната част от характера на Илън като малко момче е страстта му към четенето. От най-ранна възраст винаги имал книга в ръцете си. „Не беше нещо необичайно за него да чете десет часа на ден. През уикенда се случваше да прочете по две книги на ден“, разказва брат му Кимбъл. Докато пазарували, родителите му често откривали, че Илън го няма. Мей или Кимбъл просто отивали до най-близката книжарница и го намирали, седнал на пода, да чете в едно от състоянията си, подобни на транс.
„Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“ не е хвалебствена биография. Ако беше, нямаше да става за нищо. За радост и далеч не е само книга за самия Мъск, колкото и безкрайно интересен да е. Това е книга за иновации, станали възможни при условия, наподобяващи създаването на диамантите – при свръхвисоко налягане, – но за много по-кратък период. Tesla и SpaceX са двете невъзможни мечти, които през лятото на 2016 г. са вече реалност. И е повече от интересно да се прочете тяхната история, от идеята, през провалите, лъжите, медийните атаки, спасенията в последния момент… Мъск не е Железният човек, не е Тони Старк, макар че Робърт Дауни Джуниър се среща с него, докато се готви за ролята си, и няма как да не се направят паралели. Има моменти, в които Мъск няма пари да купи коледен подарък на близките си – в края на 2008 г. двете му компании са спасени на косъм от НАСА, които му заплащат в аванс за полети, които още са само теория. Умен ход, както ще се види, един от редките примери за смислено инвестиране на бюджетни средства.
За инвеститора и приятел на Мъск Антонио Грасиас този период през 2008 г. говори много за характера му. Грасиас вижда Мъск като човек, който е дошъл в САЩ без нищо, изгубил е дете, постоянно е разпъван на кръст от медиите и от бившата си съпруга и се е оказал на ръба да види как работата на живота му е унищожена.
Няма да преразказвам нищичко от личния живот на Мъск, само ще спомена изненадата си, че такъв не само има, но е и доста бурен и пълен с деца. Интересуват ме неговите истински деца, тези, които са от полза за човечеството – електрическите му коли, за които строи станции за безплатно презареждане, и най-вече ракетите, с които цената за достигане до космоса пада рязко и става все по-достъпна. И най-вече мечтата за Марс, която Мъск обеща за 2025 г. Не че трябва да му вярваме за това, Ашли Ванс ясно обяснява защо. Практичността на Мъск има едно ограничение – неговия оптимизъм и убеденост, че всички могат да наподобят бруталната му работоспособност (познавам един такъв човек, възхищавам му се, но да се работи за такива е смазващо):
Илън винаги е бил оптимист. Меко казано. Когато става дума за срока, в който нещо ще е готово, може да бъде абсолютен лъжец. Обикновено избира най-агресивния възможен график, като смята, че всичко ще мине както трябва. След това съкращава срока допълнително, защото приема, че всички могат да работят още по-усилено.
Но дори да стъпим на Марс по-късно, дори самият Мъск да няма общо с това – всичко е възможно, – хубаво е, че го има и сега, защото след края на Студената война човечеството бе отвърнало поглед от Космоса и твърде малко неща се случваха там. Елън Мъск е бизнесмен с добър, но не безпогрешен нюх. Събитията около създаването и развитието на X.com и Pay Pal го доказват. Сетне, с Tesla, той се доказва и като човек с мащабно мислене, пък предстои да видим дали богаташкото удоволствие ще стане наистина достъпно в идните години. Не стига това, но и пътем успява да събере още и още бляскави умове и да ги накара да гледат към звездите – и успешните кацания на плаваща платформа от последните месеци доказват, че е бил на прав път дори тогава, когато е изглеждал като поредния балон под налягане.
Не бих искал някога да ми се наложи да се състезавам с Илън. Ако се озовете в тази позиция, по-добре зарежете бизнеса си и си намерете нещо по-интересно за правене. Той ще се действа по-умно, ще мисли по-бързо и ще направи всичко по-добре от вас.
„Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“ е биография на няколко несигурни успеха. Които са оспорвани до наши дни. Около Мъск витаят не само много слухове, но и достатъчно факти, за да не може да бъде приет еднозначно като златното момче на Силициевата долина. Но засега той е най-добрият кандидат за поста. И не поради някакви емоционални тежнения, не.
В борбата за Космоса няма добри и лоши. Все ми е тая дали SpaceX на Елън Мъск или Blue Origin на Джеф Безос ще се окаже по-добрата технология за продължаването на експанзията ни далеч от „бледата синя точица“ (четете Сейгън, важно е!). Лесно е човек да започне да изпитва ирационална вяра в предопределеността на Мъск, да му добави някакъв исусовиден ореол около челото, да го приеме за месия на доброто, правилното и екологичното. Но греши. Мъск е чудовище. Но необходимо чудовище, признавам го. В книгата има безброй примери как хора надскачат себе си заради вярата в него. Дори и после да прегарят или да са изхвърлени с обичайния му безпардонен маниер. Спомних си „Слепоглед“ на Питър Уотс, където водач на екипажа променени човеци е вампир, който ги ужасява, но и ги насочва с желязна ръка.
Човечеството има нужда от лудаци като Мъск, които са способни и да печелят милиардни състояния, и да ги инвестират в безумни идеи, без да им мигне окото. Да, има моменти, в които го спасяват отвън, той не е пророк като Хари Селдън. Той е човек, който мечтае на едро и от името на 7 милиарда дребни душици като мен самия, които не можем или не смеем.
За книгата писа и Василена Вълчанова в блога си.
От същите жанрове
