Жените не се занимават с истинска магия! Защо? Жените не се занимават с истинска магия! Но защо, де? Жените не се занимават с истинска магия! Ок, ок, разбрах, че си нямаш и идея защо! Жените… О, я млъкни! Ъ? Ъхъ! Пуф!
“Еманципирана магия” е… хм… книга за еманципацията на магията (изненадах ви, нали?). И тъй като отскоро съм под зловредното влияние на една яростна еманципаторка, третата поред книга от Света на Диска не ме израдва толкова много, да си призная. Хич не може да се сравни с примерно “Морт” и “Ерик”, да речем, но това очевидно е полово обусловено. Тоест не ми е присърце шашаво момиче да обикаля насам-натам с могъщ жезъл в ръка, само защото умиращ магьосник се е забил в село Скапан Гъз да намери осмия син на осми син (магьосник), но в бързината си да умре (не че бързаше, но Смърт не обича да чака) не забелязва, че осмият син е осма дъщеря (тоест няма онова, което при магьосниците така и така е излишно). И ето, че вече имаме жена магьосник. Кофтииии….
Ескарина попада във вещите лице на за-първи-път-появилата-се баба Вихронрав, определено един от най-обичаните Пратчетови персонажи 🙂 Сблъсъкът между поколенията може да бъде крайно забавен, а в крайна сметка младата магьосничка не може да се смири с обикновено полово обусловено вещерство и поема към Невидимия университет, където с помощта на баба Вихронрав ще се нанесе, въпреки изключително сексистката политика на ръководството. Разбира се, там има и нов, могъщ магьосник, който на всичкото отгоре заеква, а това не може да не му пречи. Но чудесиите тепърва предстоят…
