Мъжете не бива да четат женски книги. Точка. Още по-малко драматични и сърцераздирателни. Точка. И такива, в които точката е враг, а повествованието тече през безброй запетайки. Точка. Уморява, дявол да го вземе.
“Емине” ми бе препоръчана горещо от възможно най-задължаващия зачетене източник – Настя (тук е нейното проникновено излияние – внимание, само за жени!).
Дами, не ме убивайте, не съм достоен до Орфей да се наредя. Просто такава литература трябва да се продава с етикет и да се позволява да се купува от мъже само за подарък на половинките им.
Хаотичното по женски повествование се движи през живота на красивата и безкрайно объркана Яна Илинда. Както името си (много добро попадение, между другото), тя е раздвоена, откакто се помни. В главата й се смесва още един живот на момиче, по-късно жена, от място, наречено Делла. Яна се лута през живота, не успявайки да намери мястото си, защото си е втълпила, че трябва да е някъде другаде. Лудата й любов със Силян ни най-малко не оправя нещата, напротив – задълбочава ги дотам, че тя изоставя него и детето им и се юрва по баирищата да дири другия си живот. Който я изхвърля в калта, логично и по мъжки. Точно както Яна Илинда не може да го осъзнае.
Романът е интересен като сюжет, но по начин на написване просто ме влуди. Да, любимата ми Настя ми изнесе цяла тирада как това е знаков и невероятен роман за нормалното мислене на една жена (тоест непрестанно раздвоение), но ако наистина в главите ви е такъв хаос, скъпи дами, щастлив съм от знака на Марс, към който имам шанса да се числя.
Лудост, поръсена с мистика и бурна любов. И без край, естествено, защото около Яна Илинда нищо не е сигурно, дори и за миг.
От същия автор
От същия жанр
