Оригинално заглавие: Empire Falls, 2001.

Преводач: Йордан Костурков

Корица: Любомир Пенов, мека.

Година на изданието: май 2013 г.

Страници: 604

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

  Добрият майстор няма нужда от бляскаво, чудато действие, нито от колоритни и странни герои – обикновеният живот, описан от опитно перо, може да предложи достатъчно простор за внушението, което търси. Точно това показва Ричард Русо в „Емпайър Фолс” – кротък, красив и с бавно, почти монотонно действие роман, с далеч не най-привлекателните герои на света, ситуиран във възможно най-скучното градче (неясно защо напомнящо ми силно на Честърс Мил от „Под купола” на Кинг)… и все пак мощен, красив и запомнящ се с дълбината, до която героите му представят не само типичната Америка, но и типичните драми в човешкия живот, сякаш почти неизбежни. Роман, отражение на живота, до степен да не си сигурен дали гледаш в огледалото или през прозореца.

    images (1)Емпайър Фолс е забравено от бога градче в прекия смисъл на думата – някога с процъфтяваща индустрия, едно по едно предприятията са затворили врати и хората малко по малко или са се изнесли, или са се примирили, че са в капан. Над селището като същи абсолютен монарх властва остарялата хедонистка Франсин Уайтинг, която притежава в общи линии всичко заслужаващо си, а в миналото й се крият обичайните драми на богатите – антагонизъм от брака заради пари, изневери, отчужденост от децата. Франсин е като зла врана, но има парите, които помагат да се закърпи това и онова, за да може Емпайър Фолс да се движи, макар и бавно, по реката на времето. Но и тя се затлачва малко по малко, макар наводненията винаги да са възможни.

  empire  В центъра на действието обаче е един свръхобикновен човек – съдържателят на местния грил-бар Майлс Роби. Човек, който никога не е успял да устои себе си, никога не е налагал мнението си, винаги е избирал да се движи по линията на най-малкото съпротивление. Затова сега е на дъното – зарязал следването си заради мъгляво обещание от дъртата кукумявка Уайтинг един ден заведението да стане негово, в процес на развод с жена си, която го е зарязала заради напомпан папуняк, собственик на фитнес салон, отчужден от дъщеря си, в посока към конфликт с някогашен свой приятел, сега местното тъпо ченге, с отвратителен баща, незараснала рана от смъртта на майка му… и още куп неща. Човек, оплетен като пиле в кълчища, и на тези 600 страници Русо съумява да се вмъкне в живота му, в живота на околните му, и да изгради роман, който си заслужава. Мисля, че единственият пряк аналог, който се сещам, е „Вакантен пост” на Джоан Роулинг, същите уж обикновени хора сред обикновена обстановка, от които се получава чудесна литературна сплав.

    imagesВ „Емпайър фолс” почти няма драматични обрати, само към края действието малко лудва. Иначе си тече тихо и монотонно като някоя широка и отегчителна река, но това не доскучава, напротив – точно роман, какъвто исках да чета през почивката си. Освен чиста семейна драма и социална сатира, Русо добавя и щедри щипки хумор основно в образа на социопатичния баща на Майлс, който има до такава степен липса на задръжки в преследване на личния си интерес, че е направо невменяем в дефицта на каквато и да е емпатия към традиционния морал и задръжки. Колоритният дядка стига дотам да омае свещеник с деменция, за да го подмами да избягат към крайбрежно градче с църковни пари – толкова е луд тоя чудак.

    Ричард Русо работи с много малко на брой герои, но ги завързва в доста причудливи комбинации. За почуда те не звучат изкуствено, а сякаш написаното е буквално хроника на преживелиците на хора от реално съществуващо градче. Сред страниците има болка, има щастие, има сълзи, има и смях – а миналото на всички тези герои също наднича зад тях, за да изиска своето. И всеки трябва да поеме по пътя, който сам е избрал – или по който е бил тикнат, – без да се колебае, защото в малките градчето миналото има навика да хапе без жалост. И нищо не остава незабравено.

    Преди да зачета книгата, в Goodreads срещнах доста мнения срещу качеството на превода и вероятно заради това, без да искам, му обърнах необичайно голямо внимание. Ами прави са, определено още една основна редакция би оправила куп грапавини, които дразнеха вниманието. Това ме възпира и да дам максимална оценка на книгата, която обаче твърдо си заслужава четенето.

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!