Рейтинг :

Време за четене: 2 минути

   В едно скорошно бъдеще смогът, наричан галено Стайфли, е задушилв прегръдката си огромна част от света. За кислород се плаща, а по улиците се ходи с противогази. Нефтените корпорации са всевластни и произвеждат синтетични заместители на храни и напитки. Над всички е могъщата “Албатрос”, начело с безскрупулният Мак Харис, който е истинският властелин на държавата Веспучия.

   Сякаш от нищото изникват група идеалисти, създали енергана – магическо въглеводородно съединение, което, смесено с вода, се превръща във висококачествен бензин. Срещу жълти стотинки. Спасението на света чука на вратата, но всевластните му господари няма да се предадат лесно. Сред това противоборство се лута журналистът Теодоро Искров, разкъсван между гигантските сили, вплели се в схватка.

   След бегла обиколка из нета разбрах и че Хаим Оливер е българин и има няколко интересни книги – за повече тук.

   Като малък много харесвах тази книга, препрочитал съм я неведнъж. Затова се зарадвах преди няколко дни, когато я зърнах на един рафт у приятел. Сега стоя и се чудя как нещо толкова наивно може да ме е радвало. На всичкото отгоре е и прилично пропагандно, защото встрани от действието стои митичният Остров, където комунистите са създали идеалното общество. Те обаче не се намесват в книгата, която може да се квалифицира като една ранна екоантиутопия.

   А защо се казва “Енерган 22”, не мога да отговоря, навярно са търсели алюзия с “Параграф 22”. И да, такива корици трябва да се забранят със закон!