От време на време идват такива книги. Уж си до брега, едва натопил глезени в мастилото, а ласкави вълнички вече те подръпват навътре. Песен на сирени се носи, ще те привлече. Мъртво течение те дебне. А дори, уж разумно, да останеш на брега – очаква те цунами. Няма измъкване от тая книга, от тия кратки глави, наситени с емоции и вихри, с толкова любов към книгите и четенето – но и толкова лична, сдържана болка, която сбира сили да раздере света с крясъка си. И чувственост, която полага нежно морала на подиум, вади нож, забива го в оплетеното му от вени с отровна кръв гърло… и го принася в жертва на човешката нужда да обича, да се свързва, да отдава и да получава, без да бъде ограничавана.
По страниците на „Енигма“ на Антони Казас Рос книгите са равностойни на хората – и те падат жертви, и те биват променяни, и те причиняват болка и понасят страдания. А около тях четири силуета играят поотделно своя личен танц, който плавно преминава в синхронизирано изпълнение, обречено все някога да свърши. В протежение на този танц между героите гори огън, летят остриета, мастило и кръв пръска и се разлива по чаршафите, а осакатени, непълноценни хора откриват завършеността си само в сливането помежду си. Убиец с душа на поет, безмълвна японка с библиотека в бяло и душа в черно, студентката, която изкупва чужди грехове с тялото и жарта си, и преподавателят, който отваря книжарница, за да може да убива книги на воля. Всичко това, оплетено в литературната конспирация на пренаписването на книги, на даването на нов живот на мъртви герои, на съживяване на застиналите завършеци, понякога жертва на уморени автори, понякога израз на безсилие, понякога компромис с читателя и неговите очаквания. Все решения, които подлежат на преразглеждане и поправка. Литературен тероризъм, в който жертвите са безплътни, но обичани и следователно реални за безброй читатели. Но първо трябва да бъдат принесени жертви.
– … казва, че един ден би трябвало да се пренапишат финалите на тези романи и че той би се захванал с това.
– Що за идея?
– Би бил способен на това. Той има душа на терорист.∞
Още от гимназията храня злост към онова, което ми се струва като основополагаща подлост на авторите. Те създават персонаж, който ги обладава, вдъхновява ги, запленява ги и ги изтезава, а колкото повече приближават към края, толкова по-голяма необходимост чувстват да се отърват от него като твърде прозорлива любовница или прекалено взискателен приятел, въобразявайки си, че така ще възвърнат окаяната си свобода.
∞
Ако знаех всичко за теб, а ти всичко за мен, щяхме да се избягваме като двама негодници.
∞
Щом влезех в книжарница, не можех да се сдържа да не разлистя няколко книги, да не прегледам началото и края, да не се вбеся, а след това да изляза, като сякаш по невнимание катурна най-високите купчини. С удоволствие гледах как се сгромолясват най-талантливите и най-проклети автори. Бих искал публиката, обхваната от внезапен транс, да започне да ги тъпче, да ги раздира, да ги превръща в хартиена каша и те отново да се преобразят в дървета, внезапно, насред Мадрид, Париж, Ню Йорк или Мексико. И така всяка книжарница би се превърнала в парк, очевидна екологична придобивка, с най-сетне безмълвна красота.
∞
Разбира се, случваше ми се да си представя как, обхванат от терзания посред нощ, слизам по дървените стълби, долу е празно, няма да има жив клиент и към четири сутринта, безмълвно, гол между купчините книги, с изпълнена със слюнка уста и макетно ножче в ръка, се втурвам между рафтовете, хващам някоя книга и без страх, наслаждавайки се докрай на свободата си, режа страниците, дера цели глави, разсичам разказите по диагонал, за да лишавам читателя от някои късчета от действието.
„Енигма“ ме привлече и ме задуши в себе си, накара ме да се отделя от себе си и да заживея в нея. На моменти ме вдъхновяваше да летя, на други ме запращаше в калта. Книга, която ще ви обърка и ще ви разкъса, може би ще ви скандализира, а може би ще я приемете такава, каквато е – по авторовата воля.
Докато не дойде Жоаким и не пренапише края ѝ. Бих я чел с различен край, да.
–-
Преслав Ганев в „Литературата днес“ ме запали за тази книга преди време, вижте още и в „Аз чета“, „love big books and cannot lie“, „Lammoth’s bookshelf“, „Ловци на книги“, „Култура“.
От същия автор
От същия жанр
