След като изпихме един “Еликсир в Ада”, редно е да прескочим и до конкуренцията в Рая. Който, както посочва уместно надпис на корицата, е доста по-различен от обещаваното и смятам, че всички свещеници трябва да бъдат съдени и затворени заради заблуждаваща реклама. На първо място – Раят е почти пуст, след като 99.99999 % в период от земното население отиват в Ада – основният контингент в хевъна са бебета и малки деца, които просто не са имали време да съгрешат преди смъртта си. За тях има специална райска секция, оборудвана като Дисниленд. Другите няколко хиляди души са основно отшелници и видиотени индийци. С една дума – пълна скука.
Алкохолът, псуването и сексът са забранени, климатът не се променя изобщо. Едно нещо, което едва ли сте очаквали – милиони гастарбайтери, които се измъкват от адската си участ, за да вършат мръсната работа в Рая – метат улиците, оправят канализацията, поправят машинарии и прочие неприятни неща, за които ангелите хич не щат и да чуят. Последните пък са в постоянна тревога – рекламните им кампании хич не работят и хората изобщо не се опитват да живеят според заповедите на Гласа, а напротив – с милиарди си се изсипват в посока на Ада. Както може да очаква, нито един пиар или маркетолог няма шанс да попадне другаде и това обрича Рая на тежък креативен дефицит.
С една дума – Адът е кофти място, но и Раят не си е хич цвете за мирисане.
Идилията е нарушена, когато някой започва да избива старши ангели. Подобно нещо е невиждано, а точно в този момент Гласът е на своята тридневна почивка, която си взима на всеки 70 години. Последният път по време на отсъствието му е започнала на Втората световна война, но този път архангел Гавраил е сигурен, че ще успее да замества безпроблемно началника си, но това се оказва химера. Оставен без избор след няколко мистериозни ангелоизчезвания, той моли за помощ Шефа и рогатият с удоволствие му праща своя главен разследващ – познатия ни Калашников – срещу условието сред земляните да бъде изкоренен образа на козела като дяволско превъплъщение.
Калашников и неговият идиотски помощник Малинин се отзовават с огромен ентусиазъм, който бързо е попарен от зловещата райска реалност. Все пак разследването започва ударно, като още в началото някой се опитва да ги нагости със светена вода (която би ги… изпарила), а натам странните неща започват да сипят като из ведро. А Гласа си почива на далечен остров и не го е еня за нищо. Сефте.
Версиите на Zотов за отвъдния живот определено са потискащи – няма добър изход от земния живот и това си е – или вечни мъки, или вечна досада, труден избор, не може да се оспори. Но – честно! – Раят наистина е ужасно място, най-малкото в него няма нито едно известно име – просто няма как да попаднат там. Ангелите са отвратителна бюрократична сбирщина, а пустеещите селения са доста зловещо място, независимо от привидната си привлекателност.
Втората част не е чак толкова интересна именно заради стерилната атмосфера, но Зотов е успял да доразвие дълбините на криминалната загадка, за да стане наистина забавно, а краят е адски забавен, особено когато Бог и Дявол се изтягат един до друг на шезлонгите и си хортуват приятелски 🙂
Още ревюта в “Аз чета” (и тук), “Библиотеката”, “Lammoth’s Blog”, “Зорините озорени озарения”.