В Епохата на автократите се наблюдаваше един повтарящ се модел. Харизматичен лидер се появява някъде по света. Западните медии го описват като либерален реформатор. Западните политици и институции се включват с окуражаващи коментари и предложения за съдействие. След това, с времето, се появяват неудобни факти. Либералният реформатор става все по-авторитарен. И настава разочарование.
Най-авторитетната – и също така май почти единствена – поредица за знакови политически заглавия „Власт и отговорност“ вече събира 11 книги – и определено не очаквах да се появи скоро по-силно заглавие от „Хората на Путин“ на Катрин Белтън, заради която тя живее на скрито място, но „Епохата на автократите“ на знаковия журналист от „Файненшъл Таймс“ Гидиън Рахман ме впечатли и едновременно угнети силно. Това е книга-обвинение, но и книга-присъда за демокрацията по света, която отново – точно век по-късно – е под могъща заплаха от автократични режими, които не просто се вдъхновяват един друг, но и активно си сътрудничат, за да разрушат нейните устои. И както Рахман с горчивина отбелязва, преди век поне е имало силни устойчиви върешно демокрации, които да се противопоставят на диктатурите, а сега същите тези падат под омаята на популисти, които също жадуват за еднолична власт и гледат с добро око на „колегите“ си, които са с развързани ръце да правят каквото си искат във вътрешен план, а във външен – каквото им се позволи. А то очевидно е много.
Описаните в тази книга авторитарни лидери не са еднакви. Но си приличат. И тези прилики са важни и показателни. Съществуват четири общи характеристики, които са характерни за стила на автократа: създаване на култ към личността; презрение към върховенството на закона; твърдението, че представлява истинските хора срещу елитите (известно още като популизъм); и политика, водена от страх и национализъм.
В последователни глави Рахман описва най-изявените автократични лидери в света, като проследява не просто техния възход до властта и как постепенно я консолидират до степен да станат еднолични владетели, но и връзките помежду им и как си сътрудничат на международната сцена, формирайки могъща антидемократична вълна срещу Запада – която за съжаление се съчетава и с уязвимостта на самите демокрации срещу популизма и диктата на фалшивите новини. С овладяно перо и достъп до сериозна вътрешна информация Рахман описва архетипа на съвременните автократи – Путин, продължава с успехите в преориентирането на Турция на Ердоган, а най-важната глава безспорно е за Си Дзинпин и връщането на култа към личността (вижте главата за Мао в „Как се създават диктатори. Култът към личността през ХХ век“ на Франк Дикьотер, за да разберете същинските измерения на този култ в близката китайска история). Главата за Моди бе изненада за мен, признавам, изобщо нямах представа какво се случва в Индия, а след това Рахман обръща внимание на европейските автократи – в една глава говори за изглеждащите само на пръв поглед антиподи Орбан и Качински, а отделно проследява и автократичните тенденции в управлението на Борис Джонсън по време на Брекзит. Разбира се, отделна глава е посветена на Доналд Тръмп (седмата книга от поредицата бе посветена изключително на него: „Страх. Доналд Тръмп в Белия дом“ на знаковия журналист Боб Удуърд) и неговата слабост към Путин и изобщо едноличното управление с твърда ръка. Интересни и непознати за мен бяха управленци като Родриго Дутерте от Филипините, хвърлена е светлина върху действията на Мохамед бин Салман от Саудитска Арабия, отделено е внимание и на Нетаняху и как държи властта в Израел, от Южна Америка като автократи са описани бразилецът Болсонаро и мексиканецът Обрадор, а в Африка изрично внимание е обърнато на Абий Ахмед от Етиопия. Книгата е завършена от две аналитични глави, които проследяват опитите на Меркел и Макрон да се противопоставят на автократите, а за финал е оставено особено интересното проследяване как името на Сорос се използва за създаване на евтина, но много ефективна антизападна пропаганда и какво е участието на Стив Банън в превръщането на фалшивите новини в най-могъщото средство за влияние върху умовете на хората. Дори само тая глава да се прочете, ще видим какви папагали са тукашните псевдонационалисти, които охотно са готови да ни отделят от Запада и тикнат пак под ботуша на руснаците.
В своя драматичен, макар и закъснял разрив с президента Пенс отказа да подкрепи лъжите на Тръмп за изборни измами. Но както Пенс знаеше, лъжите бяха в основата на политическата кариера на Тръмп от самото начало. Това отново е характерна черта на новата епоха на авторитарната политика. Владимир Путин и неговите пропагандисти утвърдиха техниката на „пожарникарския маркуч с лъжи“, които се изливат от него, като основен политически инструмент. Идеята е да се пуснат толкова много различни конспиративни теории и „алтернативни факти“ (по израза на сътрудничката на Тръмп, Келиан Конуей), че истината просто да се превърне в една от многото версии на събитията.
„Епохата на автократите“ е страховита книга, която сумира на едно място световните антидемократични тенденции и ги поставя в паралелен контекст – и някак на везните като че няма какво да се сложи от другата страна, че да уравновеси нещата, като че няма какво да се възправи срещу тази нова вълна от диктатори или мечтаещи да са диктатори, които, както историята добре учи, знаят основно как да преследват свирепо опозиция и вътрешни противници и да разпалват конфликти. Гидиън Рахман не е оптимист, че Западът и изобщо демокрацията ще намерят начин да задържат и сломят тази агресивна вълна и човек само може да се запита дали ужасите от първата половина на XX век не предстои да се повторят в още по-голям мащаб. Много ми се иска тази книга да бъде прочетена от нашите политици, които, ако не са купени, то са обикновени глупаци, които не разбират, че с евтините си крамоли и смайваща наглост отварят широко вратата за окончателното девалвиране на демокрацията и в България с всички мрачни последици от това.
Благодарен съм на създателя на поредицата Свилен Спасов, че настоя силно да издадем точно тази книга, на Любомир Мартинов за прецизния превод, на Живко Петров за забележителната корица. И за всички читатели на сериозни книги в България, малко по малко ще науча имената на всички ви май…
От същите жанрове
