Жанр: Фентъзи

Издателство:

Автор: Тери Пратчет

Преводач: Татяна Костадинова-Минковска

Корица: Мека

Година на изданието: 2005

Страници: 126

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

     Лошо е да си герой на Пратчет. Лошо е и да си хормонално необуздан тийнейджър. Най-лошо е да си от Анкх-Морпорк, най-шантавото място на Диска. А направо кошмарна е комбинацията от трите.

     Това е Ерик. Приличен на Фауст. Но е тийнейджър. Разгонен е, макар и да не е никак наясно какво следва от това. Живее в споменатия град и е още жив, постижение само по себе си. Занимава се с демонология, с което горното твърдение увеличава силата си. Харесва ли ви Ерик? Тогава го съжалете. Той призовава най-некадърния магьосник Ринсуинд…

      Купих си „Ерик“ на Тери Пратчет преди дни. Това е първата негова книга, която съм чел, и оттогава любовта ми е неугасваща. По незнайни пътища обаче тази книга изчезна от библиотеката вкъщи във Видин и подозирам, че трябваше да я вържа с вериги и да я потопя в леген със студена вода, ама нейсе. Сега отново си я имам и ще я опазя с де-що заклинания, които знам.

   Историята е простичка. Едно момче иска трите тривиални неща – власт над целия свят, най-красивата жена на света и да живее вечно. Какво толкова, бихте казали?

      Проблемът е, че иска тези желания да се изпълнят точно от Ринсуинд, а това вече е проблем. По принцип той е опасен най-вече за самия себе си, но по незнайни демонични причини в този случай магията с щракването на пръстите сработва безотказно. И така, Ерик става крал на туземно племе, бутащо легнали колелета и с вярвания, сходни на южноамериканските цивилизации. Тоест зловещи богове и човешки жертви. После попада в една нова версия на Троянската война, в която далеч по-реалистично след десетгодишната обсада Елена е многодетна дебелана. А за капак на всичко се изтърсва в първите мигове на Сътворението и косвено дава начало на живота чрез един сандвич.

     А накрая се озовава в ада. Случайно. И настава хаос сред дълбините пъклени…

    „Ерик“ трябва да бъде прочетена, отнема не повече от 2 часа. Задължително обстойно трябва да бъдат разгледани рисунките на безсмъртния Кирби, без които Пратчетовите писания щяха да са недовършени.

    И едно ще знаете – внимавайте с призоваването на демони. Не че те не са опасни, питайте Яне Янев и сие. Но може да дойде Ринсуинд.

     И тогава вече сте загазили по дефиниция…