Още в началото искам да уточня, че съм лаик в областта на психологията и до голяма степен пречупвам прочетеното през личната си гледна точка. Поради което и не претендирам, че съм схванал всичко написано от Фройд. По-долу съм извадил само нещата, които са ми се сторили интересни и истинни.
Според Фройд в „Ерос и култура“ поява на Аза при децата е следствие от отграничаване от опасностите на околния свят, които водят до неудоволствие. В началото всичко е Аз, примерно и майчината гръд. Ученият смята, че е възможно подобно чувство на всеобхватност да се появява и по-късно във формата на религиозна вяра.
Религията е представа за любящ баща над хората – Фройд смята, че “това е толкова очевидно и инфантилно, толкова чуждо на реалността, че от гледна точка на едни хуманни възгледи ни е болно да си представим, че голяма част от простосмъртните никога няма да се издигнат над това разбиране за живота.“
Още повече, че идеята за смисъла на живота принадлежи на религията. Фройд пише, че “Това, което разбираме в буквалния смисъл под думата “щастие”, произхожда по-скоро от бързото задоволяване на натрупаните потребности и по своята същност е възможно само като епизодичен феномен. Всяко продължаване на една съкровено желана от принципа на удоволствие ситуация води до чувство за слабо задоволство; ние сме устроенни така, че можем да се наслаждаваме интензивно само на контраста, а на състоянието – съвсем малко”. И колко тъжно истинно е това, не мислите ли? Кой е щастлив за дълъг период от време с това, което има?
Религията е масов опит за подмяна на реалността с цел осигуряване на щастие като защита от страданията. “С цената на насилствено насаждане на психичен инфантилизъм и чрез вкарване на масова заблуда религията успява да спести на много хора индивидуалната невроза”. Това считам за важно.
Любовта е основата на културата. Сексуалната любов води до семейни връзки. Подтиснатата любов – до приятелства. Културата се стреми да изведе човек от семейството – обреди при съзряване на младежа, тя налага забрани на любовта – примерно за кръвосмешението, на детския сексуален живот, на хомосексуализма. Културата е запазила сексуалността като източник на удоволствие само заради продължаване на възпроизвеждането. Сексуалният живот не носи пълно щастие именно заради забраните. Културата пречи на пълното задоволяване на двама души един от друг, а се стреми да ги привърже в широк кръг от потиснато либидо – приятелски връзки.
Малкото книжле на Фройд ме наведе на интересни мисли и смятам, че макар в съвремието част от идеите му да са отхвърлени, трябва да се оцени революционността им за времето си.
От същия жанр
