Ето така я губиш – отново и отново

…и защото знаеш дълбоко в невярното си сърце, че понякога началото е всичко, което получаваме.

  Има безброй начини да загубиш една жена и Джуно Диас е събрал някои от тях в този топъл сборник. Темата за преходността на любовта (ако изобщо се случи) той развива и в предишната си издадена у нас книга – романа „Краткият чуден живот на Оскар Уао“, който разглежда диктатурата в Доминиканската република през образа на един неудачник със страст към комиксите и жените (в този ред). „Ето така я губиш“ пък само наглед е сборник, разказите всъщност начесто се пресичат, а един мъж е основното действащо лице – той и жените, които губи. В това е дяволски добър.

Не приличаме на двойка. Когато тя се усмихне, мъжете са готови да ѝ поискат ръката; усмихна ли се аз, хората проверяват там ли са им портфейлите.

   Екзотиката може и да е това, което привлича в книгата – толкова различен е светът през погледа на Джуно Диас, толкова по-страстни и пламенни са жените, начесто вмъкнатите мръсни думички или жаргонни изрази на испански изпъстрят текста. Изневерите са чести и сякаш толкова нормални – още от първия разказ, „Слънцето, Луната, звездите“ и историята на Юниор, един sucio, мръсник, който е намерил правилната жена, и с лекота я губи заради странична авантюра. Сетне се опитва да слепи строшения съд, но го очаква само една дълга агония. Тя е вече другаде, дори да е тук. Веднага след нея влиза Нилда от едноименния разказ, която е приятелка на брата на Юниор, Рафа, и чиято любов може да продължи дори до смъртта, която е наблизо. От ония загуби, които предхождат победите дори. Следва „Алма“, която губиш толкова бързо, че само имаш време да разкажеш всички мръсотийки, които сте обичали да правите заедно… и които ще си спомняш винаги, всеки си спомня тези неща, които с другите е нямал. После е разказът „Otravida, otravez“, в който най-чисти са чаршафите, които се перат и гладят, но не и животът на хората, които са впримчени в омагьосания кръг на бедността и опитите за ново начало… „тук злощастията нямат край“.

   А когато кажеш думите, които да те оставят свободен, ще съжаляваш… „Не се очакваше между нас да се породи нещо сериозно. Не ни виждах женени, а ти кимна и каза, че разбираш. После правихме секс, за да се престорим, че никой никого не е наранил“. После завой обратно към Юниор във времето преди смъртта на брат му, когато Рагфа бърза да събере десетилетия живот в няколко месеца, и това включва и бърз брак, който го разделя със семейство – и него ето така можеш да загубиш. И още по-назад, когато едва са дошли в Америка, и са заключени у дома в страховитата зима, и губят себе си преди всичко останало.

 – Аз бих я чукал – каза.

– Ти би чукал всичко – присмя му се някой.

Той впери укорителен поглед във въпросния човек.

 – Казваш го, сякаш е нещо лошо.

      Тук пристъпва и леко се съблича зрялата жена, която може да обърне живота ти. Дори да не можеш да имаш дните с нея, нощите са ваши. И накрая идва „Пътеводител на неверника в любовта“, когато една поща е отворена и от нея изпада не една изневяра, не две, а цели петдесет… сякаш бързината, с която изневеряваш, ще омаловажи простъпките ти. Но както се казва в едно хубаво стихотворение на Дамян Дамянов, за което се сетих, докато четях този разкази: „И честичко сам в други влюбен,/не страдах от страха нелеп,/че може и да те загубя/и да се влюбя. Тъкмо в теб!“ И следва напразното дирене на път назад. Година след година

  „Ето така я губиш“ е бърз, циничен, смел сборник за желанията в мъжете и жените – тези, които се сумират в сливането на телата и които разделят душите още по-безотказно. Джуно Диас е изключителен писател с афинитет към уличния език, затова и поздравявам Надя Баева за начина, по който звучи на български, удоволствие е. А ако искате да научите повече за Джуно и за творчеството му, съветвам да видите ревюто за книгата на Мила Ташева в „Аз чета“, която ми говори за този сборник от години.