Сънищата са нашата доза чудо всяка нощ.
Рядко се замисляме наистина какво естествено чудо е всъщност сънуването, теренът е почти изцяло оставен на всякаквите шарлатани с изсмукани от пръстите тълкувания, които редом с астролозите най-добре се възползват от естественото човешко любопитство. Но има и едни други хора, които се интересуват от сънуването, и това са изследователи като невроучения и неврохирург Рахул Джандиал, които навлизат смело в това поле и дирят неговите истински тайни – да, те няма да ти гадаят напосоки по каквото там е запомнено от нечий сън, но ще открият далеч повече за реалната природа на най-мистичното ни преживяване. И ще го споделят в книги като „Ето защо сънуваш“.
Онова, което най-вече ни дава въображаемият свят на сънищата, са социални експерименти. Ние сме социални създания. Сънищата ни осигуряват мисловни експерименти, които изпробват отношенията в живота ни, често неправдоподобни, друг път дълбоко разчувстващи, изграждайки в хода на този процес социалната ни интелигентност.
Джандиал пише още в началото: „Мога да кажа със сигурност, че сънищата възникват от нашия мозък и по-точно от електрическата активност на мозъка ни“, и допълва: „сънуващият мозък е също толкова активен, колкото и будният“. Интересно е твърдението му, че „много от разпространените днес сънища не са по-различни от сънуваните в Египет по времето на фараоните или в Рим по времето на Цезар“, като и другаде съм срещал интересния факт, че крайно рядко до никога сънуваме модерни джаджи като телефоните си например, нищо че прекарваме прилична част от будното си време вторачени в тях. Друго важно е кога точно в детството се появяват сънищата и как се развиват, както и какви са еволюционните ползи от тях. Тук искам да направя малко отклонение към книга на друг невроучен – „Жива мрежа“ на Дейвид Игълман, който споделя още по-причудливата теория, че „сънуването съществува, за да предпазва зрителната кора от превземане от страна на съседните области“.
Авторът разглежда последователно различните видове сънища и какво всъщност ни казват те за самите нас. Например защо имаме нужда от кошмарите („Сюжетите на кошмарите са предсказуеми. Петте най-разпространени мотива по целия свят и във времето са: провал и безпомощност, физическа агресия, злополуки, преследване и тревоги за здравето или смърт), описва и как могат да бъдат облекчени, ако са твърде натрапчиви. Неизбежно е да се разглеждат еротичните сънища (….еротичните сънища са нещо повече от нашите истински желания – те са въплъщение на самото желание), пише какво разкриват те за нашите връзки, а някак естествено следва и темата за сънуването и творчеството:
Творческият процес е до голяма степен като сънуването. Творческото мислене означава да подхождаме към проблемите по нови начини, да поглеждаме света от нови гледни точки, да откриваме връзки, които не сме виждали преди, и да достигаме до решения, които преди са ни се изплъзвали. Изследователите наричат това нещо дивергентно мислене и го разглеждат като ключ към творчеството.
Най-важната тема ще да е дали сънищата могат да разкрият нещо за здравословното състияние на един човек – Рахул Джандиал твърди, че това е така („Работейки с този пациент, аз стигнах до дълбокото прозрение, че нашите сънища не са нещо отделно от тялото ни, а връзката между сънуващия ум и здравето е далеч по-заплетена, отколкото сме могли да си представим). Според него те могат да ни „предупредят“ за бъдещи заболявания, например на ума, да помогнат за справяне с емоционалното разстройство, а авторът прави и интересен паралел: „Бих могъл да приведа доводи, че психотерапията наподобява сънуването, създавайки безопасна среда, в която да изразим себе си, да проиграем различни условни сценарии и да изследваме емоциите си.“ Но картинката не е изцяло положителна – Джандиал посочва и че „неовладяни, кошмарите могат да отведат хората, страдащи от психично заболяване, до едно много мрачно място. Те имат потенциала да напускат света на сънищата и да навлизат в будния живот като психотични епизоди.“
…сънищата имат и способността да преработват травматичните събития с течение на времето по начин, който е терапевтичен.
Навярно малко противоречиви са страниците за осъзнатото сънуване, което според автора се изследва с изцяло научни средства и е много далеч от зоната на езотериката. Джандиал обяснява: „Какво представлява осъзнатото сънуване? Това е преживяването, когато сънуваш и знаеш, че се намираш в сън. Да сънуваш осъзнато означава да влезеш в един парадокс, който изглежда повече мистичен, отколкото реален, едно двойствено съзнание, което обединява живото, нелогично съновидение с прозрението, че ти – сънуващият – си както създател, така и действащо лице в този въображаем свят.“ Той описва как се е появила идеята за комуникация със спящите при строго контролирани условия, успехите и провалите в тази област, както и все пак сериозните ограничения, които това особено състояние налага. Авторът дава известни насоки как могат да се предизвикат осъзнати сънища.
Доста алармираща е главата за бъдещето на сънуването, защото според Джандиал „компаниите вече навлизат в бизнеса с целенасочена инкубация на сънища. По тяхно мнение сънищата явно са последният голям неразоран терен за рекламиране на продуктите им“. Той описва как сме уязвими за слухови внушения, докато спим, и колко по-напред може да отидат нещата, ако не бъдат ограничени навреме.
И все пак в края има глава за тълкуването на сънищата – но не, да сънуваш петел не означава, че ще срещнеш висок тъмнокос мъж в следващите дни (това си го измислих, но те и всички такива връзки в тълковниците са измислени). Джандиал ги разпределя в няколко категории и посочва какви подсказки за будния ни живот могат да дадат.
В „Ето защо сънуваш“ д-р Рахул Джандиал сякаш залива с информация, но в края пише с отличителна смиреност: „В цялата книга съм се опитвал да обясня защо и как сънуваме, както и невъобразимата сложност, която ни управлява. Дори и с най-авангардните екзотични измервания на човешкия мозък, мисля, че ние едва сме надникнали в него“. Книгата е написана на сериозен език, не опростява излишно, дори напротив, посочва колко сложно е всичко, свързано с ума и съзнанието, и че всяка стъпка и откритие отварят врати към следващи възможности, които трябва да бъдат изследвани.
От същите жанрове
