Хосе Карлос Сомоса е сред изключителните писатели на нашето време – и в това нямам капка съмнение, доказват го високолитературни и все пак остросюжетни заглавия като „Стръв“ и „Клара и сянката“, допълнени и с ерудитската „Пещерата на идеите“ и нетипичния сборник „Тетрамерон“. Очаквах от доста време излизането на „Етюд в черно“, още един роман, в който витае духът на класическата литература, населяван и от интересен прототип на Шерлок Холмс, който се вихри на интелектуалния фронт пред погледа на цял-целеничък доктор Артър Конан Дойл. А отвъд прозореца на иначе постоянно затъмнената му стая се извършат жестоки убийства, които оставят полицията в почуда, а в театрите се създава паралелна реалност, към която всъщност ни води, бутва и дави Сомоса.
Действието се развива в края на XIX век в Портсмът, където в клиника за богаташи се спотайва мистър Х, енигматична фигура с остър ум. Сам той казва за себе си: „Аз съм труден индивид – сто двайсет и двете медицински сестри и трийсет и четирите дома, в които живях, могат да го докажат“, и от тази отправна точка новата му медицинска сестра трябва да намери начин да му угоди, докато се сблъсква с неговите причудливи странности. Историята тече именно през нейната гледна точка, на едно наивно, дори простовато момиче, което се опитва да се измъкне от връзката с агресивен моряк, който я използва безмилостно, и за която единственото истинско забавление са лековатите театрални представления, в които тя търси само скандалното. А в този период високото изкуство вирее редом с доста пошла своя имитация, в която няма нищо забранено, включително например мнозина плащат добри пари, за да гледат деца от разорени аристократични семейства, които „участват в пиеси с марионетки, в борби, в бурлески, водевили или срамотии“. А около театъра се намира и връзката с поредица от кървави убийства, които разтърсват града, пленяват първите страници на вестниците и вниманието на обществото, а най-вече на мистър Х и появилия се хроникьор на неговите действия доктор Конан Дойл. Играта, която е започната, е сложна, а истината, както във всеки роман на Сомоса, е добре прикрита.
В „Етюд в черно“ Сомоса си играе с очакванията на читателя на няколко нива – няма как да не търсиш шерлокхолмсови черти в мистър Х, които авторът охотно ни предоставя, докато проследява как Дойл се вдъхновява за своя бъдещ ненаписан персонаж. Разследването на убийствата е гарнирано с нахлуване на дрипави хлапета, свирене на въображаема цигулка, сблъсъци с ръководния персонал на клиниката и всичко това е предадено през простодушния поглед на жена, която не разбира каква абсолютна гротеска се разгръща пред очите ѝ. Всичко е театрално, а Сомоса ни води в своята чудесна мистификация, в която сцената е по улиците на един прокълнат сякаш град.
Нямаше как да не направя връзка и с друг от големите автори на нашето време, който направи интересен опит да възкреси Холмс – „Петата купа“ на Дан Симънс, в която отново героят на Дойл е използван основно като катализатор за възкресяване на епохата във всичките ѝ дребни детайли, нещо, с което и той, и Сомоса се справят блестящо.
