Преди доста години вече се срещнахме с Фалко, опасния агент, чиято суперсила се колебае между умение да се измъква и от най-напечените ситуации с мъже и умение да се вмъква в най-напечените ситуации с жени, който все така води своя собствена не твърде морална и доблестна битка сред разкъсаната от гражданска война Испания, отдадена на масови братоубийства през 30-те години на миналия век. Приключенията на този невписващ се в никакви рамки агент продължават и в „Ева“, като още на първите страници бързо си припомних колко безцеремонен е в тази поредица Артуро Перес-Реверте – едно бръснарско ножче, едно гърло и още една смъртна опасност е избегната. Сюжетът му се завърта около реално историческо събитие, за което малцина знаят – самият аз го научих едва наскоро, когато четох книгата „Конспирацията „Кремъл“ на Дъглас Бойд – а именно кражбата на три четвърти от испанския златен резерв, извършена от комунистически агент. Отмъкнатото от наивните републиканци злато е откарано в Одеса и присвоено от съветската власт. В тази версия на историята нещата се развиват по сходен сценарий, но с добавена много драма, агресивни сблъсъци на характери и изпитание за честта на всеки от героите.
Само дето Фалко има предимство – за него честта е нещо далечно и ненужно. Както споменах, заварваме го да прави това, което умее най-добре – да се измъква от капани, да живее в лукс и да покорява женските сърца като никой друг дори когато часове по-рано е отнел човешки живот. Но сега му е възложена задача от съвсем различен порядък – той трябва да отиде в неутралния град Танжер, където републикански кораб, превозващ 30 тона злато от испанския резерв, се е укрил от далеч превъзхождащ го по артилерийска мощ военен кораб на националистите. Франко желае силно това съкровище и боричкащите се помежду си за влияние негови подчинени са готови на всичко, за да му го осигурят, но това не улеснява задачата на Фалко – точно обратното, той не може да се довери на никого, дори на тези, които са уж изпратени да му помогнат в мисията му. А тя през цялото време върви по ръба на бръснача – двата кораба в конфликт се намират в едно и също пристанище, а републиканският капитан знае, че скоро ще бъде принуден да напусне закрилата на неутралната територия. А в открито море го очаква неминуема гибел. Фалко има за задача да намери начин да не се стига до тази крайност и някак да убеди вражеския капитан – с подкуп или сила – да предаде кораба и скъпоценния му товар. Проблемът е, че на борда на златния кораб се разпорежда не кой да е, а неговата голяма и смъртоносна любов – комунистическата агентка Ева, която единствена има властта да го подчини и унищожи.
Действието в „Ева“ се развива в рамките на броени дни – в неутралния град се дебнат испанци от двете страни на барикадата, които се ненавиждат, Фалко прави чудеса от храброст, за да намери несигурни съюзници в този колоритен и опасен град, а насреща си има противници, които изобщо не си поплюват. Неминуемо се лее кръв, но и се развихрят бурни чувства, преди Реверте да ни отведе към грандиозен финал точно по негов вкус – мъжкарско, с чест, с кавалерско отношение към дамите, дори те да са по-смъртоносни от гърмяща змия.
Определено чудесно забавление е тази поредица, дано скоро издадат и последната част от нея: „Саботаж“.
