Оригинално заглавие: The Poisonwood Bible, 1998.

Преводач: Цветелина Лакова

Корица: Виктория Видевска, мека.

Година на изданието: 2023

Страници: 582

Рейтинг :

Време за четене: 7 минути

Накрая съдбата ми се сля с тази на Конго. Горкото Конго, босонога невеста на мъже, които ѝ отнеха скъпоценностите и ѝ обещаха небесното царство.

   „В тази история има невежи, но не и невинни.“ В тия простички думи може да се събере душата на тази книга – душа нито бяла, нито черна, а кървяща по толкова много различни начини. „Евангелие на отровното дърво“ на Барбара Кингсолвър е мащабен и хипнотичен в детайлността си роман за греховна гордост и горди грехове, за неразбираемата за западняците същност на Африка и за тяхното арогантно желание да я покорят, да я притежават, да я осквернят и някак си опитомят и нагодят към себе си. Роман за религията в нейните крайности – от езическото прекланяне пред бога на едно село някъде в джунглата до универсалистките претенции на християнските проповедници. И роман за Конго в неговата страшна история през миналия и този век – за смайваща и все пак поносима мизерия и крайностите на алчността и корумпираното управление под отровното влияние на политиките на Великите сили. Но най-вече това е разказ за няколко жени, отведени мимо волята си на място, за което някой би казал, че е забравено от бога, ако в случая изобщо този бог бе догаждал, че това място изобщо съществува.

Ние сме сума от травмите и прегрешенията си.

 7244  Натан Прайс е вироглав и тесногръд мисионер, който отива, изпълнен с религиозен плам, в Белгийско Конго в края на петдесетте години на миналия век. Европейците вече са започнали да губят колониите си навсякъде и Конго не прави изключение – но това не пречи на яростния проповедник да се нахвърли стръвно върху местните, за да ги въведе силом в своята вяра. Обаче това не е книга за него, нито за откачените му идеи и постоянни провали да пренесе на африканска почва американските си семена и близкоизточните си убеждения. Това е книга за жените, които го следват без право на избор – съпругата му Орлиана и дъщерите им Леа, Рейчъл, Ейда и Рут, през гледните точки на които се изсипва тази драматична история за едно семейство в постоянен разпад – първо духовен, сетне физически, а в крайна сметка и морален. Глава след глава различните им гласове обрисуват реалността около тях – неимоверно бедното село с колоритните местни жители, които живеят пълноценно с изградените си от векове традиции и навици, и на фона на които белите заселници изглеждат напълно неестествено. За разлика от бащата, който сипе огън и жупел при всеки удобен случай, и който дори успява да изкриви толкова местния език, че убедително проповядва, че Исус е отровно дърво, всяка от жените малко или много се адаптира към обстоятелствата и както се научават как да живеят, така и започват да дирят изход и спасение. А историческите събития, които изглеждат безкрайно далеч от това изолирано село, от което измъкването е почти невъзможно, ще им осигурят такова – но цената за него ще е изключително висока.

11062778   „Аз съм потомка на човек, който вярваше, че не може да говори нищо освен истината, а всъщност създаде за вечни времена Евангелието на отровното дърво“, казва в края Ейда, чийто живот се преобръща на няколко пъти, която завинаги остава разкъсана между Америка и Африка. Тя звинаги остава свързана с онова село, там, където след драматични събития се стига дори до абсурда да се проведе гласуване „дали Исус Христос да заеме длъжността личен бог на село Киланга“. Отровните амбиции на бащата всъщност отравят неговото собствено семейство, а противоотровата за всяка от жените е различна. Барбара Кингсолвър ни позволява да видим отблизо, в смайващи детайли и с много поетични подробности живота им на африканска земя като деца, а след това с по-едри щрихи проследява траектирорията им в десетилетията напред, когато съдбите им се оказват свързани изобщо и със съдбата на Конго, което извоюва формално своята независимост точно около идването на мисионера и неговото семейство, но което е обречено на толкова много страдания и кръвопролития в годините напред.

77266  Самобитността на този роман е наистина впечатляваща, многострадалното Конго оживява по страниците и някак става осезаемо и достъпно, но ми напомни на една друга книга за лудак, който отведе семейството си далеч от цивилизацията – „Брегът на москитите“ на Пол Теру. А чисто като емоционална динамика вътре в семейството се сещах за „Замъкът на шапкаря“ на Арчибалд Кронин и “Момиче А” на Абигейл Дийн, която също изследва динамиката на религиозния фанатизъм и колко е разрушителен, като се приложи върху беззащитни деца. Но „Евангелие на отровното дърво“ на Барбара Кингсолвър е много повече, тя може да се чете като метафора на колониалните завоевания и разпада на империите през миналия век, когато една след друга държави се измъкват от опеката на метрополиите си, за да започнат на свой ред да играят с променлив успех на историческата сцена. Книгата може да се разглежда и като еко-роман, как местните са в съвършена хармония със своята околна среда и успяват да си набавят от нея малкото, от което имат нужда – и как всяко нарушаване на това равновесие, дори с добри намерения, води до беди. Но най-вече това е роман за човешкото его в различните му проявления – и под формата на религиозна ревност, и като автократична гордост, и като чисто расисткото отношение на западняците към африканците. И може би най-важното – това е чудесна литература, дори при този мащаб романът се чете с лекота и не те пуска извън своята екзотична прегръдка.