Светислав Басара и „Легенда за велосипедистите“ потапя читателя в тайните на мистериозна секта, която, въртейки педалите, направлява човешката история. Те са Ордена на „Малките братя“ – Евангелските велосипедисти от кръста на Розата.
Това е уникален по рода си Орден. Неговите последователи се събират насън, където вече починалите или още неродените велосипедисти съветват живите какво да правят, така че бъдещето направлява миналото.
Корените на Ордена се крият в иконоборчеството, а за в бъдеще готвят гигантска болница за 20 000 000 душевноболни, в която ще се приложат новаторски методи за лечение. А че всички ще полудеят, това е ясно. Басара казва: „Хората първо са поставили на стената образа на Бог, после на краля, а после – на Сталин. Накрая всеки ще обожава собствения си образ, ще
се възхищава и трепери пред самия себе си“.
Всеки велосипедист има задача, която трябва стриктно да изпълнява. Един от тях например 8 години бди над камъче с тегло три грама в Истанбул, което е предопределено да наруши равновесието на земната маса и да причини тежко земетресение в Япония, което от своя страна води до други събития.
Евангелските велосипедисти имат своя символика. Гледан отгоре, велосипедът е кръст, така че при каране всеки велосипедист доброволно се разпъва на него. Те смятат часовниците за дяволско изобретение. Според тях времето е в тежка инфлация, като 50 години през XIII век са равни на сегашни 110.
Техните действия не остават незабелязани, дори в рамките на Хитлеровите СС е създадена специална част, която да преследва велосипедистите в сънищата им, но не постигат особен успех в пъклените си планове.
Книгата на Басара е странна. По постмодернистичен прийом е разделена на отделни части, привидно писани от различни автори (сред тях Конан Дойл, Фройд и др.), чрез които малко по малко се разкриват различни аспекти на велосипедизма. Целта според автора е, че ако се напише подобно нещо, нищо чудно някой да основе подобен орден, който от бъдещето да започне да направлява миналото. Тоест ще се самосъздаде.
Някои части на книгата са тежки и неразбираеми, други са леки и приятни, за всеки по нещо. Но като цяло концепцията си заслужава.
От същия автор
От същия жанр
