Всъщност нека взема назаем определението на теоретика на иновацията Ричард Уеб – дарвинизмът е „специална теория на еволюцията“, има обаче и обща теория на еволюцията и при нея приложенията са много повече от биологията. Приложима е при обществените науки, финансите, технологиите, езика, законите, културата, музиката, насилието, историята, образованието, политиката, Господ, морала. Общата теория обяснява, че всяко едно положение не остава константно – то се променя постепенно, но неотклонимо; показва зависимост от предшестващото развитие, показва развитие чрез модификации; чрез проби и грешки; показва селективна упоритост. И въпреки всичко човешките същества си приписват този процес на ендогенна промяна, сякаш е управляван свише.
Една от книгите, за които наистина съжалявам, че не можах да издам, е Rational Optimist: How Prosperity Evolves на Мат Ридли. Когато излезе, още не бях в „Сиела“, те си имаха първа опция като издатели на „Геномът“ и „Червената царица“, но така и не я издадоха, не знам защо. Сега, години по-късно, обаче мога в общи линии да поправя това с „Еволюция на всичко“ – книга, която в някаква степен обединява в едно всичките му предишни, описвайки еволюционните процеси в разнообразни области – създаването и развитието на Вселената, морала, живота, гените, цивилизацията, икономиката, технологията, ума, личността, образованието, популацията, водачеството, правителството, религията, парите, интернет и бъдещето. И не е случайно, че на предната корица сложих надпис „Знания от хиляди книги – събрани в една!“, защото обхватът и ерудицията на Ридли са повече от впечатляващи.
Всяка своя глава той започва с цитат от „За природата на нещата“ на Тит Лукреций Кар, живял през първи век пр.н.е, който още тогава е прозрял толкова много от нещата, които съвременната наука трябваше да преоткрива след прекалено многото тъмни векове на религиозно невежество. Ридли казва директно: „Ако християните не бяха потиснали Лукреций, несъмнено сме щели да открием дарвинизма столетия по-рано.“ Но е факт, че дори в XX и XXI век, когато стигнахме от братя Райт до Космоса, невежеството не се предава и продължава да се бори за право да промина мозъците на децата. Ридли се спира на битката за преподаването на теорията на еволюцията в училищата и отчаяният отпор на християнските фундаменталисти да поставят приказката си на равна нога с нея:
Едва през 1968 г. Върховният съд на САЩ отменил всички закони, които пречели да се преподава за еволюцията в училищата. Тогава фундаменталистите се върнали към преподаването на „креационистка наука“ – шашмалогия от доказателства, които се стараят да намерят научни доказателства за библейски събития като потопа на Ной. През 1987 г. Върховният съд ефективно забранява преподаването на креационизъм на базата на това, че е религия, а не наука. Именно тогава движението се преобразува под надслова „интелигентен дизайн“ и се съсредоточава върху старото доказателство на Аквински и Пали за сътворението в най-простата му форма.
Всъщност нямам намерение да правя щателен анализ на книгата, тя прелива от толкова много факти и идеи, че си заслужава четенето, дори основната теза да изглежда насилена на места. Ридли търси и намира безброй примери, при които движението отдолу се оказва по-устойчиво и полезно от кое да е спуснато отгоре. И това важи дори при литературата, например феномена на романите за Хари Потър, който се оказва отново синтез от вече витаещи идеи. Разбира се, не говорим за пряка заемка, а просто за дух, който авторите неусетно прокарват в книгите си:
Кевин Кели каталогизира много случаи на едновременно пускане на екран на филми със сходни сюжети и книги със сходна тематика. Както сухо отбелязва той, след като изброява множество потресаващи предшественици на Хари Потър от потънали в забрава книги, които Дж. К. Роулинг никога не е чела: „Тъй като около Хари Потър се вихрят големи суми, открихме, че колкото и странно да звучи, историите за момчета магьосници в магически училища с бухал за любимец, които влизат в другия си свят посредством перон на гара, са неизбежни в тази точка на западната култура“.
Според Ридли технологията не се порежда от фундаментални научни изследвания, а точно обратното:
Технологиите произлизат от други технологии много по- често, отколкото от научни открития. А науката също произлиза от технологиите. Разбира се, науката може от време на време да им върне услугата. Биотехнологията нямаше да е възможна без молекулярната биология например. Но е пълна глупост бейкъновият модел с еднопосочния му поток от науката към технологията, от философията към практиката. Има много по- силно течение в обратна посока: новите технологии дават на академиците материал за изучаване.
Детските умове и тяхното възпитание са зона, в която излизат хиляди книги всяка година, а вероятно няма метод, който да не е бил използван в тази област. Ридли описва как през последния век са опитани какви ли не практики, но в крайна сметка доказателствата сочат, че децата идват с предпоставени характери, които не се влияят чак толкова от възпитанието, което получават.
Представата, че родителите оформят личността на децата си, е толкова дълбоко залегнала и все още снабдява толкова много психоаналитици с хляб, че всяко предизвикателство спрямо нея несъмнено ще се сблъска със сериозна съпротива. Въпреки това доказателствата стават все по-ясни и по-ясни: вариациите на личността се определят от комбинация от гени и случайни влияния, но не и от родителите. Централните постулати на фройдисткия анализ – че събитията от детството предизвикват психологическите проблеми на възрастния – са доказани като напълно безпочвени. По думите на Харис: „Доказателствата не подкрепят гледната точка, че разговорите за детските преживявания имат терапевтична стойност“. Не забравяйте, че в началото на двадесети век всички съвети към родителите наблягат на дисциплината – в по-късната част от века наблягат на угаждането. Въпреки това няма никакви доказателства, че това е предизвикало изменения в човешката личност в западния свят. Тъй като хората копнеят за възможност с нещо да повлияят на действията и склонностите си, те твърдят, че трябва да има и причина, която да понесе вината. Предположението за хранителите е било подхранвано от много фактори – притеснения за завръщането към нацистката евгеника, русоистки идеализъм, доктрините на Маркс, Фройд и Дюркем, – но коренът на привлекателността му е в нуждата да мислим, че някой носи отговорност. Вместо това истината е, че личността се разгръща отвътре, реагира на средата, така че еволюира в съвсем буквалния смисъл на думата.
Същото е и с езика, чиято промяна наблюдаваме през целия си живот – и обикновено горко се оплаква как всяко поколение говори по свой начин, който възрастните приемат за деградация, а той е просто еволюционна промяна.
Езикът служи за реален пример за спонтанно организирано явление. Той не само еволюира сам по себе си, думите променят значението си пред очите ни въпреки възмущението на пазителите му, но и човек го усвоява, а не го изучава. Неписаното правило ни кара да цъкаме с езици заради разпада на езиковите стандарти, загубата на пунктуация и обедняването на речника, но това са пълни глупости. И в най-новите си жаргонни форми езикът е също толкова здраво стъпил върху правила и така сложен, колкото е бил и по времето на Древния Рим. Правилата обаче – и тогава, и сега, се пишат от долу нагоре, не от горе надолу.
–
Има събития в еволюцията на езика, които изглеждат напълно разумни, но никога не са били установявани от комисии или препоръчвани от специалисти. Например често използваните думи обикновено са кратки, а и самите думи се скъсяват, ако се използват по-често: съкращаваме термините, ако ни се налага да ги произнасяме редовно. Това е хубаво – означава по-малка загуба на дъх, време и хартия. И е съвсем естествено, спонтанно явление, което като цяло дори не осъзнаваме.
Сега стигаме до един деликатен момент, за който съвременното уродливо крайно феминистко движение вдига вой до небесата, игнорирайки всички научни доказателства – а именно играчките на децата, които според тях предпоставят бъдещите им обществени роли. Само дето хич не е така.
Експеримент след експеримент показват, че при наличие на избор момиченцата ще си играят с кукли, а момченцата – с колички, независимо какъв е предишният им опит. Повечето родители с удоволствие поощряват сексуалните различия, но нямат интерес да ги започват от нулата.
В началото на 21. век бихейвиористката Мелиса Хейнс показва, че абсолютно същите предпочитания са в сила и за мъжките и женските маймуни. При наличие на избор женските маймуни биха си играли с кукли, мъжките – с колички. Този експеримент предизвиква гняв и критика от другите психолози, решени да намерят грешка в него. Но оттогава насам е повтарян с различни видове маймуни и един и същ резултат. Без да знаят, че са жертва на културни стереотипи, женските маймуни неизменно харесват играчки с лица. Мъжките маймуни – без да знаят, че служат на човеците сексисти – предпочитат играчки с движещи се части. В триумфално потвърждение на доказателствата на Джудит Рич Харис, вече е ясно видимо, че отделите в магазините за играчки, с буйстващия им сексизъм, са отговор на вродените предпочитания на човешките същества, а не ги пораждат. Тези разлики не са наложени, те са еволюирали.
Допадна ми, че Ридли смело нагазва в исторически блата, които всяка държава би предпочела да покрие – в случая САЩ и дейната подкрепа за евгеничното движение, обикновено свързвано само с Нацисткия райх и Хитлер.
Хари Лохлин, директор на Евгеничната регистрационна служба, чертае модел на евгеничния закон през 1932 г. Заедно с неговото и на Дейвънпорт енергично лобиране, в крайна сметка това убеждава тридесет щата да приемат закони, позволяващи задължителната стерилизация на слабоумните, лудите, престъпниците, епилептиците, пияниците, болните, слепите, глухите, деформираните и зависимите. По времето, когато тези закони са отменени в началото на седемдесетте, насилствено са били стерилизирани над 63 000 души и мнозина – убедени да приемат доброволна стерилизация.
Към 1934 г. Германия стерилизира по повече от 5000 души на месец. Калифорнийският консерватор Чарлз Гот, който като Медисън Грант съчетава пионерска страст за защита на дивата природа с равна стръв в стерилизирането на психиатрични пациенти без тяхно съгласие, се връща от посещение в Германия, силно зарадван, че калифорнийският пример „е приложен в действие от страхотно правителство с 60 милиона поданици“. Германия взема расизма си от собствените си хенкелиански традиции, но практическото ноу-хау на стерилизацията идва от западния бряг на Америка.
И това продължава и след Втората световна война в непредставими мащаби, само че в Третия свят.
Когато през 1966 г. Индира Ганди пристига във Вашингтон да проси хранителна помощ за облекчаване на глада в Индия, предизвикан частично от скорошната война с Пакистан, държавният секретар Дийн Ръск є казва, че „условие за получаването на помощта е мащабно усилие за контрол на населението“. Тя схваща посланието и се съгласява с квоти за стерилизация и въвеждане на ИМУ щат по щат. Построени са стотици стерилизационни лагери, в които парамедици изпълняват хиляди вазектомии, ИМУ поставяния и тубектомии. Пациентите, които се подлагат на такива процедури, получават мизерни премии – двайсет до двайсет и пет рупии за стерилизация, но това стига да привлече милиони гладни, особено сред най-бедните. През 1972–1973 г. броят на стерилизациите достига три милиона годишно.
Разглеждайки еволюционното развитие на икономиката, Ридли показва, че системата на помощи за развиващи се икономики не работи – нещо, на което сме свидетели с отчайващия успех на еврофондовете, от които се краде безогледно.
През петдесетте Южна Корея и Гана имат еднакъв приход на глава от населението. Едната получава много повече помощи, съвети и политическа намеса от другата. И досега е по-бедната от двете. Като цяло азиатските икономики се измъкват от бедността в края на двадесети век, а африканските не успяват да го постигнат и досега въпреки помощите. Търговията, а не помощта, се оказва най-добрият начин да се постигне надрастване на бедността.
Обръщайки се към властта, нейния произход и развитие, той установява преките заемки между нея и организираната престъпност:
Както Кевин Уилямсън заключава в книгата си „Краят е близо и ще бъде страхотен“, организираната престъпност и правителството са не просто първи братовчеди – те са израсли от един и същ корен. С това искам да кажа, че правителството е започнало като мафиотска защитна организация, налагаща монопол над насилието и изискваща наем (данък) в замяна на защитата на гражданите си от нападенията на външни лица. Това е произходът на почти всички правителства и днешните мафиотски защитни формирования са до едно в процес на еволюиране в управленчески органи. Мафията сама по себе си също е възникнала в Сицилия по време на беззаконие, когато правата върху собствеността са били несигурни и изобилстващите бивши войници се приготвили да предложат услугите си като платени защитници. Руската мафия се появява през деветдесетте години по сходен начин: време на беззаконие и много бивши войници в търсене на работа.
Политическите движения са друга област, която заслужава изследване, и заключенията са недвусмислени – крайните режими до един са реално религиозни движения, нещо, което всеки непредубеден вижда ясно:
Нищо чудно, че Мусолини започва като комунист, Хитлер – като социалист, а Осуалд Моузли оглавява лейбъристите много скоро след като е избран за консерватор и преди да стане фашист. Фашизмът и комунизмът са били и са религии от една група.
Те са форма на интелигентно проектиране. Привържениците им се кланят в краката на политически лидер по същия начин, по който верующите се кланят в краката на Господ, като му приписват поне известни тенденции към всемогъщество, всезнание и непогрешимост. В комунизма обикновено има първоначална преструвка, че лидерът не е личност, а партия, и че богът е отдавна мъртъв тип с дълга брада, но това не продължава дълго.
И като сме почнали религията, изводите са прости и ясни:
Бог е очевидно изобретение на човешкото въображение, независимо дали е под формата на Яхве, Христос, Аллах, Вишну, Зевс, или някой друг. Религиозният импулс не се ограничава до конвенционалната религия. Той съживява призраци, хороскопи, дъски за оуджа и Гая – обяснява всички форми на суеверие, от биодинамичното фермерство до теориите на конспирацията, до извънземните отвличания и до поклонението пред герои. Това е изразът на тъй наречената от Даниъл Денет „преднамерена позиция“ – човешкият инстинкт да виждаме цел, носител и сила във всяка гънка и дупка на света. „Намираме човешки лица на луната, армии в облаците… и приписваме злонамереност и дружелюбие на всичко, което ни наранява или ни радва“, пише Дейви Хюм в своята „Естествена история на религията“.
–
Допълнително доказателство за ръкотворното естество на боговете идва от еволюционната им история. Малко известен факт е, но боговете еволюират. Наблюдава се стабилна и постепенна трансформация в течение на човешката история не само на политеизма към монотеизъм, но и от богове, които са сприхави, глупави, нагли и алчни – и просто се е случило да са безсмъртни, – към обезтелесени и добродетелни духове, които живеят в изцяло различен свят и се занимават най-вече с добри дела. Вижте само контраста между отмъстителния и раздразнителен Йехова от Стария завет и обичливия християнски Бог днес. Или между похотливия, ревнив Зевс и безтелесния и чист Аллах, между отмъстителната Хера и кротката Мария.
Когато изследва ума обаче, Ридли признава, че свойство на мозъка е да вярва в такива глупости и че няма отърване от тях за огромна част от хората:
Истината обаче е, че всички до известна степен притежаваме подобен „център“, което е и причината религиозните вярвания да се срещат във всички краища на света и във всички епохи, докато рационалният скептицизъм е рядък и често е самотна позиция, която представя като еретици Лукреций, Спиноза, Волтер и Докинс. Всъщност парадоксът от тази реализация е, че ако вярването (в широкия смисъл на думата) е универсално, тогава никакви аргументи не биха могли да го потушат и в определен смисъл боговете наистина съществуват – но са вътре в нашите глави, вместо да са отвън. Поради тази причина невротеологията всъщност е доста популярна сред вярващите, които приемат гледната точка, че тя набляга на безплодността на атеизма, а не означава, че боговете са измислени.
Мога да продължа така още много страници, но няма смисъл – „Еволюция на всичко“ на Мат Ридли е една от тези редки книги, които събират на едно място съкровищница от знания, които описват нашия свят такъв, какъвто е, а не какъв ни се иска да бъде или какъв е представян от едни или други целеустремени личности – дали политици, дали духовни водачи, дали обикновени открити шарлатани. Гордея се с излизането на тази книга и благодаря на всички, които участваха в процеса – Елена Павлова, Катя Найденова, Фиделия Косева и други. Много ми се искаше всяка глава да получи научна редакция от специалист в областта, но това се оказа практически невъзможно – и все пак вярвам, че достъпността на стила на Ридли позволява концепциите да бъдат пределно разбираеми и понятни.
Това е книга умоповдигач, ще заема този израз от Ричард Докинс, и се надявам да повдигне колкото се може повече умове.
