Блогърът Бла, който си пада по зомбита, кучки, спирали и целулоза и който мрази в червата суеверията, религиите и пошлите им лицемерни прислуги, ни подмята още едно “книжно” ревю – този път заредено с малко повече скандалност и агресия от обичайното. Препоръчва се основно на коне без капаци…
Да започнем с един цитат от самата Ориана Фалачи: “Ако изразитеискрено мнението си за Ватикана, католическата църква, Папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на “свобода на словото”. Ако обаче направите същото за исляма, Корана, пророка Мохамед, за някой мюсюлманин – тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация.” Това е едновременно теза и констатация.
Докато ислямистите вдигат грозни и неграмотно написани постери на митинги из Европа, протестирайки, без да съзнават тъжната ирония и безочливата наглост на посланията си (сега се сещам за един класически пример: “Обезглавете онези, които твърдят, че ислямът проповядва насилие!”), Фалачи пише бестселър със заглавие “Силата на разума” – втора книга от тематична публицистична трилогия, прицелила се в черепа на Мохамед и социопатичните му, морално и интелектуално изостанали поддръжници. Тези скромни, но остри като бръснач 175 страници се превърнаха в сензационен бестселър из европейските книжарници, което хвърля лъч надежда върху черната картина, обрисувана и заклеймена от вече покойната италианска журналистка.
В “Силата на разума” Фалачи сравнява Европа с Троя – цивилизационен център, обсаден и в крайна сметка разбит отвътре от агресивните нашественици. А кои са те? Следовниците на Аллах, разбира се – емиграционните и интеграционни процеси през XX век и особено през последните няколко десетилетия превърнаха континента ни в ислямска провинция, която умело, търпеливо и методично подчини европейското управление и население на източните правила, норми и претенции; ислямът дори реши да си присвоява история, преиначавайки и пренаписвайки фактите, което вместо отпор, получи групов support.
Така гостите започнаха да се разпореждат като домакини, а домакините, подведени и предадени от партийни, политически и бизнес интереси, клекнаха под ятагана на мургавите фанатици с чалми и бурки. Фалачи посочва като основен виновник за колонизирането на т. нар. от нея Еврабия не друг, ами левицата – нейна идеологическа любовница, забила й нож в гърба и влязла в съюз с такива завършени уроди като аятолах Рухолах Мусави Хомейни (същия идиот, който навремето издаде фетва срещу Салман Рушди, макар това далеч да не е най-големият му и срамен грях срещу човечеството).
“Западът трябва да се събуди!” – настоява Фалачи и въпреки песимизма си, завършва книгата с умерен оптимизъм. Откровен, последователен и категоричен атеист, тя защитава здравия разум и мечтае за спокойна, миролюбива и religious-free Европа, но за разлика от други автори, уповаващи се на логиката и заклеймяващи догматизма, тя не пропуска да отдаде почит и възхищение на християнското културно наследство, съпоставяйки го с примитивния и варварски ислям и определяйки го по-скоро като ценност (най-вече през епохата на Ренесанса), особено на фона на историческите и неоспоримо шокиращи зверства, присъщи и причинявани от мохамеданите.
Стилът й е режещ, безкомпромисен и политически некоректен до екстремна степен (съвременна рядкост, която аплодирам възторжено), но непрекъснато се усеща емоционалната нестабилност на Фалачи – от една страна дължаща се на огорчението от измяната на собствената й нация и културна принадлежност, съобразяващи се с натрапниците и разтворили крака пред войнстващото, разгонено и обрязано чудовище с тюрбан на главата, което заразява с мръсен ислямизъм и сее метежни брожения в собствения й дом, а от друга: може би поради напредналия и фатален рак, с който тя се бори дълги години и пред който в крайна сметка се предава през 2006 г., и който рак медиите и враговете на Фалачи често използват срещу самата нея в осмиващи и подигравателни кампании. Над всичко обаче е самата Фалачи – една горда, съвестна и достойна жена, съвременна Хипатия Александрийска с внушителна биография и вдъхновяващ интелект, която до последния си дъх се бори за спасението на идеалите си. Поклон за което!
От същия автор
От същия жанр
