Всяка група хора, която изпитвам, мисли, че светът е по-плашещ, изпълнен с насилие и безнадежден – с други думи, по-драматичен, – отколкото е в действителност.
В „Просвещение сега“ Стивън Пинкър описа как се игнорират книгите, които представят реалните положителни факти за света – и как се фаворизират апокалиптичните, макар и неверни прогнози. „Фактологичност“ на Ханс Рослинг, Ула Рослинг и Ана Рослинг Рьонлунд е от първите и силно се надявам да не е попаднала на суха неплодородна почва на българския книжен пазар. Защото ако някъде фактите нямат значение, това е тук – само емоциите, тупането в гърдите и сърцераздирателната патетика важат.
„Фактологичност“ е книга за света днес и промяната в последните десетилетия – която огромна част от човечеството не е разбрало, че се е случила. В това число са основно западняците, които още са с мисленето от Студената война и смятат, че по-голямата част от света тъне в пълна мизерия, което и услужливо им се подава от медиите. Само дето това не е така и тази цветна графика показва къде се намират днес седемте милиарда население на планетата. И всички устремно се местят нагоре, към златния милиард, където сме и ние, българите, въпреки постоянното жалване за положението у нас. И не забравяйте, че говорим за глобална промяна в рамките на един човешки живот, на броени десетилетия на фона на хилядолетната човешка история на практически едно и също мизерно ниво. Явно правим нещата правилно, въпреки че всички кресльовци вкупом мразят съвремието и величаят миналото. Което не познават, иначе нямаше така стремително да искат да се върнем там.
Откъде идват тия 7 милиарда всъщност – това е една полезна информация за невежите носталгици по миналото, за еко активистите, ратуващи за живот в равновесие с природата, за антиваксърите, хомеопатите и всякаквите подобни.
В продължение на хилядолетия преди 1800 г. кривата на световното население е почти плоска. Докъм 1800 г. жените раждат средно по шест деца. Така че населението би трябвало да се е увеличавало с всяко поколение. Вместо това то остава сравнително стабилно. Помните ли детските скелети в гробищата от миналото? Средно четири от шест деца умират, преди самите те да станат родители, оставяйки само две оцелели деца за родители от следващото поколение. Равновесие е имало. Не защото хората са живели в равновесие с природата. А защото са умирали в равновесие в природата. Истината е жестока и трагична.
Промяната е толкова голяма, но е абсолютно непозната, свидетелства Рослинг. На много места в книгата описва как говори и проверява знанията на най-разнообразни аудитории – от ученици и студенти до експерти именно в областта на глобалното развитие. И дори при въпроси с дадени възможни отговори всяка от тези публики се проваля трагично – и се представя дори по-лошо от маймуни, които избират напосоки листчета с отговори. Тоест дори при налучкване грешките ще са по-малко – но убежденията са грешни и от тях светогледът е дълбоко погрешен. Но и така си ни харесва, защото всичко корелира със знанията от ученическия чин и всичко след това се приема на нож в общи линии, спомнете си коя книга бе избрана за любима на българските читатели…
Колко хора живеят в крайна бедност, онази първа колона, в която преди десетилетия са били повечето хора на планетата.
През последните двадесет години делът на световното население, живеещо в крайна бедност, е намалял наполовина. Това е абсолютно революционно. Смятам, че това е най-съществената промяна, която се е случила в света в рамките на моя живот. Това е основен факт за живота на Земята, който би трябвало да се знае от всеки. Но хората не го знаят. Средно само 7% – по-малко от един на всеки десет, – отговарят правилно.
Първи свят, Втори свят, Трети свят… още ли ги има? Всъщност не, изчезнали са и са се преместили в една посока – нагоре, към Първия.
Светът е коренно преобразен. Днес семействата са малки, а детската смъртност е ниска в по-голямата част от страните, включително в най-големите – Китай и Индия… Всички страни се насочват към категорията с малко раждания и висок процент на оцеляване на децата. И повечето страни са вече там. Осемдесет и пет процента от човечеството вече са в категорията, която някога се е наричала „развит свят“. Само 13 държави, представляващи един процент от световното население, са все още в категорията „развиващ се“ свят. Но докато светът се е променил, светогледът на повечето хора и най-вече на „западняците“ до голяма степен не е. Повечето от нас са запазили напълно остарели идеи за останалата част от света…
Подобна промяна се наблюдава в почти всеки аспект на човешкия живот. Графиките, показващи растежа на доходите или развитието на туризма, на демокрацията или достъпа до образование, здравеопазване или електричество, биха разказали една и съща история. Светът е бил разделен на две, но вече не е. Днес повечето хора са някъде по средата. Няма разлика между Запад и останалия свят, между развитите и развиващите се, между богатите и бедните. И всички ние трябва да спрем да използваме елементарните опозиционни двойки, които внушават, че такава разлика съществува.
Няма съмнение, че негативното мислене властва – тези дни излезе един дебат между Стивън Пинкър, Мат Ридли, Малкълм Гладуел и Ален де Ботон – „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?“, и в нея ще видите как дори някои от най-добрите умове на човечеството не могат да се отърват от него. В споменатата по-горе книга на Пинкър пък ясно е описано, че кариерите на интелектуалците винаги процъфтяват върху негативни предказания и вещаене на бедствия – без връзка с реалността.
До голяма степен това се дължи на нашия негативистки инстинкт: склонността да забелязваме лошото повече от доброто. Изразява се в три неща: невярна представа за миналото; селективно представяне на събитията от страна на журналисти и активисти; усещането, че докато нещата са зле, да се твърди, че те се подобряват, е безсърдечно.
Ето, тук си направих собствен облог – да преодолея собствения си ирационален страх в името на фактите. И вярвам, че ще успея, защото промяната започва първо на личностно ниво. Рослинг пише:
През 2016 г. 40 милиона пътнически самолета кацат благополучно на летищата, до които летят. Само 10 полета завършват с фатални злополуки. Разбира се, това са полетите, за които пишат журналистите: 0,000025 процента от всички. Безопасните полети не са интересна новина.
После Розлинг показва графика, според която за 70 години пътническите полети са станали 2100 пъти по-безопасни. И това също не е новина.
Пренаселването на планетата също няма да се случи. Да, ще се увеличим с още 3-4 милиарда, но в крайна сметка всички положителни промени водят до спад на раждаемостта и постигането на равновесие – не онова от религиозно доминираното минало, а днешното научно създадено, чрез което децата оцеляват наистина.
Населението на света днес е 7,6 милиарда души и да, то расте с бързи темпове. Но темповете на растеж вече започват да се забавят и експертите от ООН са сигурни, че ще продължат да се забавят през следващите няколко десетиелтия. Те смятат, че до края на века кривата ще се стаблизира някъде между 10 и 12 милиарда души.
И повечето от тези хора ще са в зряла, работна възраст между 15 и 74 години, а не деца и стари хора.
Представих ви само частица от идеите във „Фактологичност“. Това е нужна, интересна, често много забавна книга, защото Ханс Рослинг е бил невероятен човек с изумителен живот, подчинен на науката и фактите. И умее да представя своите идеи по достъпен и смислен начин. Дано има кой да го чуе, защото, както сам авторът неведнъж посочва, за да продължи положителната промяна, трябва да знаем какво работи и какво – не. А много от политиките в последните десетилетия наистина работят – но не сме го разбрали заради медийните изкривявания, активистката предубеденост и цялостното ни неумение да виждаме и чуваме отвъд собствените си убеждения и чувства.
От същите жанрове
