Артуро Перес-Реверте го свързвам с лятото, тогава четох двата ми любими негови романа – „Тангото на Старата гвардия“ и „Кралицата на Юга“. Разбира се, теорията ми не издържа, защото „Обсадата“, „Деветата порта“ и „Севилското причастие“ четох в други сезони, но нейсе. „Фалко“ излезе точно навреме през май, за да допълни тази част от уравнението, която ми допада.
Фалко е от най-добрите момчета за всичко по време на Испанската война. С мрачно минало, в което е вършил какво ли не, забъркан в мръсни сделки по цялата планета, без страх да пролее кръв, когато е нужно, и с умения да оцелява винаги и при всяко положение. Той няма чест, няма идеали, не служи на каузи – знае колко да поиска, знае кога да говори и кога да мълчи. Неустоим за жените, той се втурва в авантюра след авантюра, в която колкото по-голям е рискът, толкова повече той желае да завоюва поредния трофей. По стечение на обстоятелствата е вербуван на страната на франкистите и участва в операции на вражеска републиканска територия. Той е наясно, че конфликтът, в който испанци убиват испанци, има световно измерение, и от едната страна Хитлер и Мусолини, а от другата Сталин подклаждат войната. Но в мътни води най-лесно се лови риба, както гласи поговорката.
…една истинска жена умее с подобаваща елегантност да кръстосва крака, да пуши и да си намира любовници. Небрежно. А тази жена без съмнение го умееше.
Реверте изгражда политическо-шпионски сюжет, в който Фалко е натоварен да организира операция на вражеска територия, за да спаси един от създателите на Фалангата, който очаква смъртната си присъда в плен на комунистите. Агентът трябва да проникне, да се слее с тамошните порядки, да се срещне с правилните хора и в тъмни доби да посрещне дебаркиращ отряд, с които да нападне един затвор. Но нищо не е толкова просто, намесени са разностранни интереси и животът на участниците в акцията не струва пукната пара пред мръсните кроежи на военните и политиците.
Без съмнение Реверте може да напише и насън да напише роман като „Фалко“. Майстор е и за него да се спретне такъв роман не е никакъв проблем, като за цвят неминуемо се добавят екзотични дами от висшето общество и недостъпни бунтовнички за загубени каузи. В сюжета липсва особена оригиналност, но пък се чете на един дъх, а обратите в края бяха прилично изненадващи и постилащи път към продължения, които ще си чета с удоволствие.