Обичам такива книги! И се чувствам глупаво, че дори не бях чувал за излязлата отдавна „Фалшификаторът, шпионката и бомбаджията“ на Алекс Капю, преди да я зърна случайно на един щанд на последната Алея на книгата и да я купя импулсивно. Авторът разказва с възхитително умение и със забележителни детайли историите на трима души, които му се иска да са се засекли на една гара, но това едва ли се е случило – но животите им си заслужават да бъдат проследени, при все че имат коренно различни траектории. И събирането им в една книга е една от онези магии, които само литературата може да си позволи.
На челно място стои Феликс Блох, знаков учен, пацифист по убеждения, чийто сблъсък с нацистите и техните гонения го запраща отвъд Океана. В неговите скитания се отразява голямата история на нашето време – глобалното противопоставяне и ролята на науката в него. Като герои се появяват ред познати имена – като Фриц Хабер, който стои зад обгазяването при Ипр, по-късно изобретява и „Циклон-Б“, а от другата страна стои работата му по изкуствените торове, благодарение на които гладът е непознат в огромни части от света, нещо, което е немислимо преди това. Гастролират Хайзенберг и Опенхаймер, а името на последния логично ще ви наведе на мисълта къде ще вложи силите си Блох – в създаването на атомната бомба, макар че и това величаво постижение го вълнува само като предпазна мярка срещу нацистката чума. И когато заплахата от нея вече изчезва, ученият поема отново по своя различен път.
Втората история е за тихия фронт – на него своята роля изпълнява красивата Лаура Д’Ориано, певица с известен талант и сценични умения, изхвърлена от Консерваторията, която живее банален и не твърде щастлив живот, преди да бъде вербувана за шпионка. Нейното умение да забавлява и очарова войниците я превръща в идеалния човек, който да измъква тайни от тях, но и тази ѝ роля се оказва не твърде успешна, както всичко в живота ѝ – Лаура е бързо заловена и има съмнителната чест да бъде единствената жена, екзекутирана в Италия в този период.
Третата линия на книгата на Капю е за двамина души с едно име – баща и син Емил Жилиерон, чиито образи са тясно преплетени с двама славни археолози и още по-славни шашмолози, а именно Хайнрих Шлиман и Артър Евънс. За техните подвизи четях като дете, но не подозирах, че пътем с безспорно страхотните си открития безскрупулно са фалшифицирали историята в пълен разрез със стандартите на професията. Капю пише, че на служба при Шлиман Емил „превръщал всяка безименна брада в лика на Посейдон, глиненият съд с пепел не си оставал проста урна, а се преобразявал най-малкото в гробницата на Агамемнон. Или на Пенелопа. Даже – на Тезей“, а след това с известно възхищение описва и всичко, което се случва на Крит около двореца на Кносос и продължителната кариера на Жилиерон-син като „съавтор“ на минойската култура, както и създаването на истинска манифактура за фалшиви предмети, охотно купувани от музеи и колекционери.
Сами виждате, нямат много общо тези герои, но Капю с възхитително умение разказва преплетените им житейски преживелици, за да опише един изчезнал днес свят. За мен най-стойностното е неговото придържане към фактологията, не си позволява излишни волности, а и няма нужда, специално животите на учения и на художниците са смайващо колоритни и изпълнени с интересни ситуации, а и този на злощастната Лаура притежава своя чар. „Фалшификаторът, шпионката и бомбаджията“ е фактически нехудожествен роман, но обогатен от прекрасен разказвачески стил, който ви препоръчвам от сърце.
От същия жанр
