Не е голяма философия да се направи аналогия с класиката в трилърите „Фирмата“ на Джон Гришам – „Фамилията“ на Майл Лосън стъпва на същите мотиви, за да разкаже подобна шеметна история за малка анонимна компания, която се оказва параван за сериозни криминални деяния. Тук обаче ключът не е в моралните дилеми, които разкъсваха героя на Гришам – в случая водеща е любовта, а всички знаем, че тя е по-страшно изкушение от всички пари на света.
Джеймисън Мадокс е взел погрешни решения в работата си на Уолстрийт, измъкнал се е поне от затвора, но вече не може да става и дума да си намери отново добре платена работа за специфичните си умения да проучва фирми. Но получава поне една оферта – от малкото градче Редемпшън, където са го проучили добре и му предлагат да работи за тях, което той неохотно приема като първа стъпка към новото начало, от което така отчаяно се нуждае. Веднага се сблъсква с неочаквано солидните им мерки за сигурност, а пътем се намесва и омъжена красавица, която в негово лице вижда възможност да се измъкне от златната си клетка. И точно тези неочаквани съюзници ще разбунят духовете и ще предизвикат стройно изградената организация, която десетилетия е работила като добре смазан механизъм, успявайки да наказва бързо и тихомълком всеки, който застане на пътя им.
Не мислете обаче, че „Фамилията“ е просто нова версия на Гришъмовата класика – да, има си паралели, но в развитието на сюжета Лосън поема в различни посоки, за да отведе своите герои по интересни траектории, защото в крайна сметка може би една умна жена е по-опасна от коя да е престъпна организация. Книгата се развива в постоянно увеличаващо се темпо, определено добро забавление, точно като каквато ми бе препоръчана.
От същия жанр
