Нищо не е свършило в “Цветът на магията”. Приключенията на нашите герои – Рунсуинд и Двуцветко ни най-малко не са приключили, особено след като целият Дисков свят се налага да се промени, за да спаси живота им при адски успешния им опит да скочат от ръба. Осемте магии от много странната магьосническа книга Октаво твърдо държат Ринсиунд да оцелее за момента, в който трябва да бъдат изречени, тъй като една от тях използва главата му за превоз насам-натам.
Двамата щураци продължават усърдно да се щурат из Диска без ясна представа какво се случва, изключая, че в небето се появява странна червена звезда, която по извратената логика на всички е някакси свързана с Ринсуинд. Той, естествено, се чувства безкрайно невинен по отношение на това (както винаги), но някакси усеща, че няма как наистина да няма запазено място на първия ред за финалното действие.
Пътищата на двамата (добре, де, тримата – да не забравяме верния Багаж, който усърдно сее смърт около себе си, жънейки безопасност за своя господар и по нежелано съвпадение и за Ринсуинд) се пресичат с най-великия герой на Диска – Коен Варваринът, който е, хм…, стар и без зъби. Това не му пречи да продължава усърдно да геройства и към компанията им се присъединява поредната спасена от него девойка – Бетан. Следват разходки в селенията на Смърт, игра на бридж с Чума, Глад и Война, многобройни опити за самоубийство и чудодейни измъквания от него.
През това време всички баш магьосници всячески се опитват да хваната Ринсуинд, но това не е най-лесната задача. Шоуто е гарантирано, а Великата А’Туин се доближава бързо към зловещата звезда…
В дни, когато Великият Смехотворец Пратчет води тежка битка със Смъртта чувствам неутолима нужда да го чета. Невероятен писател, той е вече безсмъртен.
