Коен бе чувал за почтеност в боя и отдавна бе решил, че не иска да има нищо общо с това.
След „Цветът на магията“ човек трябва бързичко да посегне към „Фантастична светлина“ – как инак ще разбере какво се случва с Ринсуинд и Двуцветко, които в края на първата книга се спускат (биват спуснати/са изхвърлени/са изстреляни) в най-смайващото приключение отвъд ръба на Диска. Там, където човек може да се наслади на най-прекрасни гледки точно преди смъртта си – четири слона, стъпили върху гигантска костенурка, понастоящем втурнала се към гибелен сблъсък с една бързо приближаваща звезда. Но на точно тия двамата не им е писано да загинат така – или поне ако е писано, то може да бъде пренаписано. И да се даде ход на второто комично приключение от Света на Диска.
С бърз маньовър Пратчет измъква своите злощастни приключенци от леталната каша, в която бяха забъркани, и започва да плете новото си литературно заклинание. В тази книга изблик на магия създава един от най-симпатичните герои в поредицата – Библиотекаря, който ще ни радва в още куп други, пак точно в тази може да се научат кои са най-важните неща в живота: „Топла вода, добра жъболекарска помош и мекишка тоалетна хартия“, а успяваме да научим и повече за Анкх-Морпорк, където хората волю-неволю дишат „въздух с характер“ и който е „единственият град, който всъщност бил в упадък още при основаването си“. Като същински природни стихии се вихрят Коен Варварина и Багажа, всеки от които си пробива път през многочислени врагове по удаващи се само нему прийоми, но дори те не могат да спасят света – тази съмнителна привилегия се пада на Ринсуинд, който неволно все още разнася една от най-могъщите магии в главата си. Имаме възможност да влезем в къщата на Смърт, да посетим добре организирано жертвоприношение, да вкусим захарна къщичка и изобщо всякакви други причудливи сцени на злощастията, които се изсипват върху бедния некадърен магьосник. А едни тролове имат голяма като планина роля в сюжета.
„Фантастична светлина“ е чудесно продължение на започнатата в първата част история за скиторенията на първия турист на Диска – Двуцветко. Малко по малко той дори започва да се освестява, което навярно е по-изненадващо от всичко гореизброено, но фокусът винаги ще си остава върху Ринсуинд и неговото отчаяно желание да оцелее – за която цел дори е готов да опита да спаси света и да се изправи срещу всеки и всичко. Все пак това е свят, в който дори и отдавна преминалия своя зенит Коен може да открие любовта, както чудно е изобразено вляво, така че навярно заслужава да бъде спасен – особено като знаем колко още книги ще го описват.
