Доста време отне появата на следващия фантастично-фантазмологичен алманах след “ФантАstika 2008”, но времето определено не е пропиляно напразно. Типично за жанра, няма как да бъдат направени каквито и да било обобщения, изключая видимата внимателна подборка на всичко, което се е преборило с кръв и огън, за да влезе зад красивата корица. Сред страниците на “ФантAstika 2010-11” се реят планети, галактики, извънземни, човешки душевини, възможни бъдещета, невъзможни реалности…
Ще прегледам последователно някои от нещата, които ми направиха впечатление, няма как, а и едва ли е нужно, да включвам всичко налично, алманахът е наистина страхотен и ми вдъхва сериозни надежи в бъдещето на фантастиката по нашите ширини.
“Чудовището” на Алфред ван Вогт обследва идеята за свръхчовеци, погубени от невиждана катастрофа и върнати към живот от извънземна цивилизация, която си няма и идея какъв трън в задника си вкарва. Честно казано, далеч по-логично и банално щеше да е земляни да откриват подобни извънземни, но смяната на гледната точка действа доста освежаващо.
“Пладне. ХХІІ век” на Аркадий и Борис Стругацки са откъси от негов роман и по характерния за двамата Велики начин смесват миналото и бъдещето в едно шантаво настояще. В единия откъс имаме нанотехнология, развиваща се на бившо бойно поле от Втората световна война – кофти решение, а в другия екзпозиция на огромен набор отстрелян чуждоземен дивеч, сред които май се спотайват и неживотни…
“Ортодокс” – първата част от романа на Григор Гачев ме разсмя искрено, доколкото обичам да чета блога му и здравата гавра с религията ми дойде идеално, макар че целия сюжет с малките деца ми дойде наивистичен, но написан и развит с мерак. Любопитно ми е продължението, определено!
В рубриката “Български фантасти” има портрет на Александър Карапанчев, както и неговия “Разказ за тишината, или Стапен Кройд”, който ОТКРОВЕНО е с един от най-оригиналните сюжети, които са ми попадали от много време насам – категорично фантастика на световно ниво, барната, обмислена, развита и силна. “Приказка за поета” е много сладка антисоц творба, в която една туптяща творба не може да се провре през битовизираното творчество на разни галеници на времето. “Вавилон” ми натежа митологично още в началото и само я прехвърлих, нямам определено мнение. “Приказка за изобретателите” е пък страхотна кръгова творба, в която една след друга фантастични мерки на учени се стремят да съхранят природата или поне някои нейни черти. Има и още няколко добри творби, но ще оставя място и за другите.
“Кървави криле на кръвожадни птици” от Красимир Георгиев – чудовищно силен разказ, смесващ извънземните теории за тласък на човешката цивилизация с твърде човешката агресия и религиозна лудост. Действието се развива в университет в Индия, в който нахлуват терористи и вземат заложници, докато една лекция трябва да бъде довършена…
“Военен астроном” на Валентин Д. Иванов има адски интересна идея за тунели в пространството, водещи към далечни галактики, които май не са това, което изглеждат.
“Афузел” на Пламен Глогов е красив фентъзи разказ с класическа структура и завършек.
“Три приказки” от Любомир Николов-Нарви показват, че в народните предания има още много хляб и далеч не всичко е вече публикувано и познато.
Сл
ед “литературната част” следват още куп чудеса, свързани с юбилея от раждането на Станислав Лем, критика (позитивна) на неговото творчество, както и един размазващ негов разказ – “Съкровищата на крал Бискалар” – в типично недостижим стил.
Алманахът продължава със страхотни илюстрации, сред които има и на Петър Станимиров (“Вдъхновен от Стивън Кинг”), естествено.
Следва пространен преглед на излезлите български фантастични книги 2010–2011 от Дилян Благов и др., който е доста шарен – има лични мнения, има доста спойлване, има и немалко копи-пейст за запълване на мястото, Но научих за доста заглавия, които не бях и чувал.
Нещо лично за мен и Книголандия – Емануил Томов и “Защита на критиката”, който пространно анализира ролята на външната оценка за произведенията, нейните силни и слаби страни. Разказ за живота и смелостта на един забравен писател – Евгений Харитонов, осмелил се през текста на фантастична творба да криткува съветския строй пред самия Сталин.
Следва поезия (благоразумно подмината от моята прозаична душа), някои готини писания за различни автори и алманахът се гмурва в анализ на филми и сериали с фантастично измерение – прелюбопитно четиво, особено като са разкритикували религиозното пропадане на иначе нелошия “Боен кораб “Галактика” и нахвалили моя фаворит “Еврика”.
По-натам място заемат няколко публицистични писания, които са прелюбопитни, но не искам да ви ги преразказвам, авторите си знаят работата. После идва малко досадно помпане на национална гордост през технически изобретения от хора с нашенски гени, малко мистично-езотерични-научни факти “без научно обяснение” – защо, защо защитавате нелепицата хомеопатия?!, – както и още шашмотевини, облечени в прозрачни медийни одежди, които направо ми развалиха вкуса от целия алманах – толкова ли няма сериозна наука, граничеща с невъзможното, та трябва да се дъвчат гълъби на Ной и призраци…
Обезателно обърнете внимание на последните хумористични разкази, които си имат история и всичко, пък и са нелоши, макар и доста усложени в стремежа си да пародират колкото се може повече неща. С малко редактиране обаче това може да стане изключителна книга!
Не пропускайте и смехорията “Присмехулник за убиване: Ще има ли извънземни в Рая?” на Манол Глишев, поучително е да се прочете за желанито на църквата да покръсти всяка раса, която има неблагоразумието да се изтърси насам…
В очакване на хорър сборника “До ада и назад” мога смело да кажа, че ДА, ДА, ДА, трябва да се правят такива неща!
