Сега си препрочетох какво съм писал за първия брой на списание „Фантастични светове“ и мога спокойно да копирам дословно думите ми и за втория: „прекрасно направена селекция, добър превод и корекция… всичко е направено и с разбиране, не само с ентусиазъм“. Тъжно е, че цели три години делят двете издания, но е напълно разбираемо на фона на пропадането на фантастичния жанр у нас – точно приключи поредният базар на книгата, на който разговарях с мнозина фенове за абсурдната ситуация книжният пазар като цяло да е добре, дори да се развива, но именно толкова любимата фантастика да е в чиста проба свободно падане, една след друга издадени книги се провалят – с малки изключения. Самият аз вече почти не виждам как да селектирам за издаване нови книги, нямам представа как биха могли да се реализират. Но няма да мрънкам и тук, нека поговорим за хубавото в този сборник, особено след като в него са събрани творби на някои от наистина най-добрите писатели (не само във фантастиката) в последните десетилетия.
В началото е разказ на Майк Резник – „Кириняга“, в който се описва африканска колония на чужда планета, която се опитва да опази своите страховити обичаи въпреки желанието на наблюдаващите я земни власти да бъдат прекратени крайните форми сред тях. История за силата на традицията, на магията и на сблъсъка на рационалното с мистиката и всички неясни последици. Следва „Очите на горния свят“ на Джак Ванс с главен герой Кугел Хитреца, който решава да извърши дребна кражба, но неуспехът го запраща на мисия в земя, където хората гледат на живота през магически лещи, които изменят изцяло възприятията им. После са дуетът Харлан Елисън и Алфред ван Вогт с „Човешки персонал“ с потискаща история за пленени човеци по скитащи из космоса кораби, които търсят начини да се спасят. Но пък сетне иде Роджър Зелазни със заразяващото му слънчево чувство за хумор, демонстрирано и в „Тук има дракони“, познат добре израз за непознати земи, само дето тук наистина се пръкват достатъчно такива. После е тежката артилерия на големия Дан Симънс и зомби разказът „Годишната снимка на класа“, обичайна класа от майстора, който може да разказва дълбоко човешки и трогващи истории със силата на ужаса. Робърт Шекли поема факлата с „Въртележка“, забавен разказ за несретните служители на междупланетна служба за обеззарязяване, които непредпазливо поемат задача да отърват един сирианец от напастта, нападнала посевите му – и която се оказва по-причудлива от всичко представимо. „Случаят Раутаваара“ на Филип К. Дик пък описва възкресението на ума на загинала в космоса землянка и някои интересни религиозни противоборства, които следват от това. А за десерт е „Комплименти от автора“ на Хенри Кътнър, история за една особена книга, която може да бъде от голяма помощ за всеки, изпаднал в беда, дори да са намесени демони.
Както виждате – разнообразна и впечатляваща селекция е събрана в този втори брой на „Фантастични светове“, искрени поздравления за всички замесени! И ви препоръчвам да посетите страницата на списанието във фейсбук, откъдето могат да бъдат поръчани както първи и втори, така и новоизлезлия трети брой – което вече лично аз направих.
