Преводач: Кирил Методиев

Корица: Мека

Година на изданието: 2016

Страници: 160

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

   Бях виждал кориците на това списание, но така и не разбрах отде да го набавя – в крайна сметка един приятел ми даде първи и втори том, излезли съответно през 2016 и 2019 г., и тук ще кажа няколко наистина похвални думи за началото на „Фантастични светове“. Прекрасно направена селекция, добър превод и корекция, неща, които не винаги се подразбират в такъв тип издания, които се правят повече от любов към жанра и се случва някои елементи да останат недоизпипани. Но тук всичко е направено и с разбиране, не само с ентусиазъм.

    Какво съдържа книгата? Началото е за „Станция Хоксбил“ на Робърт Силвърбърг, драматична история за запратена милиони години назад каторжна колония за свободомислещи, които се противопоставят на властта в своето време. Колонията се намира в късния камбрий, така че заточениците да не могат да объркат бъдещето с някое свое действие, а нарядко и хаотично получават това-онова, заедно с редки нови попълнения, от които научават какво се случва във времето им, като интересът им е основно политически и идеологически. Целият разказ носи тежкия отпечатък на Студената война и левичарските фантазии за глобална революция. „Виещата кула“ на Фриц Лейбър е приятен фентъзи разказ с героите Фафрд и Сивия мишелов, за които авторът е написал множество творби, и само по заглавието може да се досетите за сюжета. „Издихание“ на Тед Чианг е определено най-откачената част от сборника, разчупена история за роботи, които се самоизследват и прозират своето бъдеще, бъркайки в чарколяците си. „Червени като кръв“ на Танит Ли е вариация на приказката за Снежанка с хорър окраска, която Братя Грим или в по-ново време Анджела Картър биха одобрили. Филип К. Дик с типичния си размах помества история за ускорена еволюция и възможностите и опасностите, които произтичат от нея, в  разказа „Всемогъщите“.  „Парникови цветя“ на Майк Резник е социалноангажирана история за бъдеще, в което човешкия живот може да бъде удължен количествено, но не и качествено – и как човек може да бъде лишен от правото на смърт. И в „Малко преди края“ Лари Нивън помества забавна история за сблъсъка между герои и магьосници, в която вплита митологични отгласи от тяхното бъдно и нашето минало.

  С две думи – искаше ми се този първи брой на „Фантастични светове“ да е много по-дълъг, допадна ми разнообразната селекция и, както споменах, добре свършената работа по текста, поздравления за всички замесени. Войната за фантастиката у нас навярно е загубена, но не пречи да се печели по някоя битка от време на време, нали? Тази е от тях.

  Това е страницата на списанието във фейсбук, откъдето може да бъде поръчано.