Първата издадена у нас книга на Стив Кавана – „Тринайсет“, беше една от най-приятните изненади, на които съм попадал – изпипан трилър за чудовищен сериен убиец, който се спотайваше на скамейката на съдебните заседатели на дело за злодеяние, което самият той е извършил. Затова и чаках с прилично нетърпение следващата издадена у нас книга – „Фантом“. Защото задната корица обещаваше обрати – и ги имаше, особено в началото.
Събитията започват с погребение. При това не на кого да е, а на един от най-известните писатели на трилъри – Джей О. Льобо. Човек с мистериозна самоличност, когото дори собствените му издатели не познават, и който безотказно дава на читателите това, което жадуват – изключителни обрати. И книга след книга гради митология около името си. И по-интересното е, че сам той присъства на погребението си (но не в ковчега) – и то не просто от любопитство, а с ясна цел: да убие един от почетните опечалени.
Времето се превърта назад и влизаме в дома на Марая и Пол Купър, женени от само две години, но вече успели да загубят щастието помежду си. Пол пътува прекалено много, Марая скучае с ограничен бюджет в малкото градче, в което са се преместили – и в крайна сметка си намира млад и силен любовник, в когото се влюбва до полуда. И не е изненадващо, че мисълта за раздяла покълва в главата ѝ – а когато случайно открива банково извлечение от сметка с 20 милиона в нея на името на съпруга си, всичко се променя в миг. Животът в недоимък се оказва жалка измама – и тя иска не само обяснение, но и дял от това богатство. Защото съпругът ѝ е не кой да е, а тайнственият трилъров автор О. Льобо. И с помощта на любовника си тя ще направи необходимото, за да получи своя дял.
Предвидимо и познато, нали? Само дето всичко, което написах, е и вярно, и не е. Защото обещаните обрати са налице точно в тази начална част на книгата, когато героте поемат ролите си, но се оказва, че носят и маски. И зад тях се крият тайни, стари престъпления и много жестокост. И един садистичен убиец, който не си знае броя нито на къщите (не апартаментите!), нито на жертвите, заровени в тях. И когто години наред грижливо е замитал следите си и е убивал всеки, който се доближава до истината за самоличността му.
При все обещаващия сюжет и страхотното начало, след половината „Фантом“ ме изгуби почти изцяло и я дочетох само от инат и надежда да получа този изумителен обрат, който Льобо обещава и дава на своите читатели. Няма да ви кажа дали го има, но ще посоча, че за мен тук Кавана се е оплел в сюжета си и не успява да ангажира читателя със своите герои и тяхната съдба. И все пак предишната му книга ме кара да съм уверен в неговите възможности и че ще се върне с друга, по-силна книга.