Веднага след като прочетох страхотната „Конклав“ на Робърт Харис, ме затрупаха препоръки за „Фатерланд“, навремето била голям хит. Порових се малко и веднага разбрах, че трябва да я открия – какво по-интересно от алтернативна история, в която Германия печели Втората световна война, през 1964 г. се готви да празнува тържествено седемдесет и петия рожден ден на Хитлер, а самият Кенеди е обещал да гостува скоро в Райха в знак на помирение?
Всъщност „Фатерланд“ е криминален роман, в който тягостната атмосфера на национал-социалистическия рай е представена във възможно най-тъмни краски. Харис е изследвал задълбочено утопичните планове за следвоенното устройство на Европа под германския ботуш и ги е доразвил в реалност. В тази реалност обаче няма щастие дори за победителите. Главен герой е мрачният криминален полицай Ксавиер Марч, който се опитва да отстоява по някаква самостоятелност и да запази поне някаква честност. Когато обаче се забърква в разследване на смъртта на висш нацистки функционер, той трябва да поеме рискове, които го поставят на мушката на СС. Компания в това опасно начинание му прави американска журналистка, която търси отговор на въпроса, който целият свят си задава – къде са евреите? Германците знаят, че те са заминали на Изток – и толкова. Но ги няма. Марч има лични мотиви да дири отговора на тази милионочовешка загадка. Но едва ли е готов да научи истината.
Адски минорна е тая книга, смазваща с всяка страница на антиутопичната Германия. Разбира се, всеки ред е една мащабна спекулация, но едва ли Харис е далеч от истината, той се придържа строго към алчността на човешката природа и готовността да се подчинява на силата. „Фатерланд“ е фантастика от типа, който никой не би искал да види сбъдната. И силен роман в духа на „1984“ за общество, което има окови не само на сетивата, но и на мислите. Но бегълци от наложените правила винаги има. И те могат да излязат от системата и да я видят отстрани – и да започнат борба с нея.
